Материалът и произведението, което той разглежда НЕ са подходящи за лица под 18 години
White Bones, издадена за пръв път под заглавието A Terrible Beauty, е първата книга от поредицата за Кети Магуайър – най-популярното произведение на легендарния писател Греъм Мастертън през 21 век. Това е роман, който съчетава елементи от кримито и политическия трилър, но в същината си остава кървав хорър, описващ неща, пред които дори филмите за клоуна Арт бледнеят.
Кети Магуайър е кораво момиче, наложила се в мъжка професия, издигайки се до висш ранг в ирландската полиция. Тя е на “ти” с повечето хора от подземния свят и не се бои от тях. Виждала е загинали от катастрофи, престрелки и битови инциденти и се е научила да не трепва пред лицето на смъртта. Но когато в земята на изолирана ирландска ферма са намерени единадесет скелета, издаващи следи от екстремно насилие, дори тя се изпълва с мрачно предчувствие. Аутопсията показва, че жертвите са стари, на поне осемдесет години. Това, което е сторено с тях обаче издава отвратителен ритуал, извършен човек с изключителни познания по келтския окултизъм. И когато млада американска туристка изчезва безследно, кошмарът ще започне отначало…
Лично за мен Греъм Мастертън е един от най-големите разказвачи в цялата история на остросюжетната литература, писател, който вече половин век предлага първокласни четива. В същото време съм наясно, че не е за всеки, че насилието в книгите му понякога кара Стивън Кинг и Джордж Р. Р. Мартин да звучат като ученички. И да, той го прави донякъде, за да шокира, но и също така, за да постигне определена цел, която си е поставил като автор, да изгради атмосфера, да увеличи залога, да се усети мащаба на конфликта и случващото се зло.
Така е и в White Bones.
Романът се усеща като скандинавските трилъри, които майка ми понякога обича да гледа по телевизията. Греъм майсторски потапя читателя в атмосферата на Ирландия, от пустошта около фермата, където са намерени скелетите, през постоянните дъждове, та чак до изследванията върху окултното, свързани с образ, познат от легендите за крал Артур, но тук представен в чудовищната си същина на демонично божество от най-тъмните митове на келтите. Кети е интересна героиня, аз се опасявах, че авторът е изпаднал в капана на политкоректността, но поне в първия том такова нещо няма. Полицайката буди искрено съчувствие към себе си, заради всичко което е преживяла и това, че дори то не може да я подготви за предстоящото зло. Убиецът е дълбоко отвратителен и отблъскващ, а финалните разкрития за същината му, макар и не напълно революционни за жанра, те изпращат буквално в бездната на лудостта. Свръхестественият елемент е намекнат, ала не потвърден както в “Маниту” от същия автор например, оставен е на възприятието на отделния читател.
Книгата не е подходяща за чувствителни или гнусливи хора. Мастертън описва ужасяващо брутално насилие, извършвано над безспорно симпатичните жертви от един завършен изрод, както и от учителя му от миналото, но вече навлизам в територията на това да разкривам прекалено много от сюжета, така че ще спра дотук. Ще кажа само, че авторът е успял да съчетае повествование от наши дни с историческата драма за потъването на кораба “Лузитания”, както и с тежките отношения между ирландците и Великобритания, оставили отпечатък до ден-днешен. Паралелно с всичко това върви и паралелна линия, свързана с имотни измами, но и тя не е самоцелна или за пълнеж, а за да опише трудната ситуация на Магуайър.
В крайна сметка Греъм Мастертън е достигнал върховата си форма с този роман. Неизбежно е, че при около двеста написани книги нивото му понякога варира, още повече, че той пробва и различни жанрове – на много български читатели например е далеч по-познат като автор на саги за богатите и известните като “Милионерът”, “Кралицата на атлантика” или “Диамантът”. С White Bones обаче той показва, че винаги е готов да изненада отново, а също и че хорърът е най-големият му специалитет. Задължително четиво за ценителите на черния жанр.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари