WARHAMMER Malus Darkblade

WARHAMMER Malus Darkblade

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 19.02.2014

За Великобритания средновековният свят на Warhammer е това, което са Forgotten Realms и Dungeons & Dragons за Щатите – епичен фентъзи свят на елфи, дракони и магии, изграден в най-добрите традиции на автори като Дж.Р.Р. Толкин и Майкъл Муркок, но носещ в себе си собствен и неповторим вкус. Това личи особено много в поредицата за Малъс Даркблейд на Дан Абнет и Майк Лий – поредица за един елф на мрака, който, повярвайте ми, няма нищо общо с идеализма на Дризт до Урден. Той е зъл, садистичен, отмъстителен и единственото, което го движи напред е омразата, която го кара да плете сложни планове, в които после се оплита. Казано накратко – няма как да не го заобичате. Приключенията започват с…

 photo darkblade1_zpsfa009aa9.jpg
Проклятието на демона
Малъс Даркблейд е най-малкият син на благородник от Хаг Граеф, един от градовете на мрачните елфи в студената и безмилостна земя на Нагарот. Ако очаквате, че това му е донесло някакви привилегии се лъжете жестоко. Майка му е вещица, една от малкото, на които е разрешено да практикуват черна магия и поради това Малъс има най-малко привилегии спрямо своите братя и сестри, които непрекъснато се опитат да го разкарат от пътя си, по възможност перманентно. С надеждата да събере пари и влияние, наричания подигравателно от враговете си Даркблейд – Черното острие предприема поход в търсене на роби и събира достатъчно от тях, които да му осигурят известно спокойствие. Но по пътя към дома го чака засада, капан, в който робите биват избити. Целият труд на Малъс отива по дяволите, положението му сред семейството е незавидно, а по петите му има редица благородници, които си искат парите обратно. Малъс е убеден, че източника на проблемите му е Уриал – неговия уродлив брат, отгледан от жреците на Кайн. За да му го върне, той се съюзява със сестра си Нагайра и открадва от дома му зловещ артефакт – черепа на могъщ древен магьосник, който може да отключи съкровищата на храм от прастари времена. Има обаче един малък проблем – храмът се намира дълбоко в Пустошта на Хаоса, където оцеляват най-силните и най-жестоките. Безмилостни ловци на мрачните елфи, които изяждат своите роднини от градовете, цели племена хора зверове, отблъскващи призраци очакват Малъс и неговата дружина по пътя им, а по петите им са немъртвите преследвачи на Уриал. Ще успее ли Даркблейд в невъзможната си мисия и какво ще намери в древния храм?
Доколкото знам, Дан Абнет е нещо като кръстник на вселената на Warhammer – най-известният и най-тачен автор. Когато обаче започнах за пръв път “Проклятието на демона” – това се случи преди четири години – бях ужасен от жестокостта на главния герой и я оставих. Днес, след като вече съм закален с трилогията на Раздялата на Гав Торп и епоса на върховните елфи на Греъм Макнийл, се почувствах готов да опитам отново и – изненада! – се влюбих в историята. При все това, трябва да предупредя всеки евентуален читател, че Малъс наистина НЕ Е герой като Дризт до Урден или Горат от “Крондор”. Той НЕ СЕ отрича от мрачните пътища на своя народ и по никой начин не може да бъде наречен герой. Всъщност дори антигерой би било твърде щедро определение за този малък, отмъстителен садист, способен да изтезава враговете си часове наред и да предаде приятелите си само и само, за да не видят провала му.
Въпреки това Даркблейд е изключително харизматичен герой – храбър до безумие опортюнист, който никога не се предава и винаги е готов да измисли нов начин да прецака тези, които се изпречат на пътя му. Това е и половината чар на тази страхотна книжка. Другата половина е в описанията. Поне аз досега не бях чел по-подтискащи фентъзи описания от тези на Хаг Граеф и Пустошта на Хаоса. От природните картини, включващи сиво небе и кръвожадна растителност, през града на мрачните елфи, в който вечните проклятия са като стандартна аларма до страховитите противници и кървави битки, излезли като от среднощен кошмар. Всичко това обаче създава уникална атмосфера на един истински мрачен свят, какъвто само британски автор може да създаде. Не съм се забавлявал с фентъзи така от годините, в които се запознах с творчеството на Саймън Р. Грийн насам. Тук обаче, за разлика от Грийн, липсва досадния морален императив добрите да спечелят, защото просто няма такива. Няма и сиви неориентирани тъпаци, тъй модерни за по-авангардния прочит на епичното фентъзи в наши дни. Тук всички са великолепни, злокобни гадини, които се надиграват кой кого и печелят симпатията на читателя с неподправената си откровеност.
Warhammer е вероятно върховната фентъзи вселена, а историята за Малъс Даркблейд – поредното доказателство за това. Без отлагане продължавам със следващите книги!

 photo bloodstorm_zpsaebe49e8.jpg
Кървава буря
След дълго и смъртоносно пътуване в далечната Северна пустош, пропита от скверната магия на хаоса, Малъс Даркблейд се завръща в Хаг Граеф – но наместо сдобил се с огромна магическа сила, той е прокълнат, обсебен от могъщия демон Ца’аркан, който след година ще погълне душата му завинаги. Единственият начин да се спаси е да открие пет древни реликви, с които да освободи демона, но да спаси себе си. Едната от тях вече е в него, но другите четири са скрити в незнайни капища по целия свят.
А Ца’аркан не е единствената грижа на Даркблейд. В родният му град Хаг Граеф не го очаква нищо хубаво. Баща му е бесен затова, че синът му го е натоварил с дългове, които трябва да изплати и е решен да го накаже за това със смърт – такива са обичаите в Нагарот, далечната страна на черните елфи! Че и по-лоши. Уродливият му брат Уриал, който служи на Кайн, Бога с Окървавени Ръце, е влюбен до полуда в сестра му Ясмир, която от своя страна желае големият брат Бруглир. В същото време Нагайра, още една от сестрите на Малъс, го кани в култ, толкова зловещ, че е забранен лично от Малекит, Краля Вещер. В гнездото от интриги Малъс решава да настрои всеки срещу всеки и да използва флота на Бруглир, за да намери вторият от артефактите, които Ца’аркан му е заръчал да издири. Той обаче е скрит на островите на отвратителни пирати, които почитат Наргъл, бога на разложението. Така с екип съюзници, които го мразят Даркблейд трябва да се изправи срещу противници, чиито допир носи смърт…
“Кървава буря” няма злокобният заряд на “Проклятието на демона”, но остава чудесно предложение за феновете на стила “Меч и магия” като цяло и вселената на Warhammer Fantasy в частност. Даркблейд е все така очарователен гад, а роднините му са дори още по-ужасни. В тази книга Абнет и добавя така нужната щипка хумор с помощта на капитан Хауклир, нахалният черен елф, който решава да помогне на Малъс, за да се издигне в кариерата. Така в поток от заплетени интриги, адски заклинания и кървави битки, повествованието понася читателя сред серия морски битки, които ще допаднат на всички любители на пиратските приключения. Аз лично предпочитам обаче пътуване на сухо и студено и с любопитство очаквам какво ще ми предложат следващите книги 🙂

 photo reaper_zpsb8ba1949.jpg
Жътварят на душите
След пътешествия в далечния, покварен от силите на Хаоса север и отвратителните острови, подчинени на култа към бога на разложението, Малъс Даркблейд вече притежава два от петте талисмана, които са му необходими, за да освободи душата си от демона Ца’аркан. Това са странният осмоъгълен амулет, който предпазва от вълшебства и зловещия идол на Колкут. Сега съдбата го отвежда по дирите на смъртоносен кинжал, който изтръгва душите на жертвите си. Скрит в гробницата на отдавна загинал велик черен елф, той ще отведе Малъс до страховит некрополис, все още обезпокояван от неспокойни духове и отново ще го сблъска с яростта на аутариите, чиято омраза си навлече още в книга първа. Сега обаче съдбата му готви жестока шега, която ще му спечели гнева на цял Нагарот и ще го вплете в братоубийствена война, в която той ще предаде родния си град – и ще попадне в ръцете на двама от най-големите си врагове, обезобразеният лично от него Фуерлан и жестоката му сестра Нагайра, магьосница от култа към Слаанеш…
В “Reaper of Souls” историята на Даркблейд прави плавен завой от серия зловещи приключения в стила “Меч и магия”, към истинска трагедия, макар Дан Абнет и Майк Лий да не могат да я разкажат така изкусно, както Гав Торп в историята за Раздялата. В тази книга всички илюзии на Малъс, че контролира живота си рухват, той разбира истината за съдбата и предопределеността на събитията и се изправя срещу черни интриги, които ще му отнемат всичко скъпо. И все пак той ще продължи да се бори, защото мрази, а докато мрази, е все още жив. И така историята на това великолепно, страховито фентъзи продължава…

 photo warpsword_zps98e209ec.jpg
Мечът на Кайн
След войната между Нагор и Хаг Граеф, оставил родния му град в руини, черният елф Малъс Даркблейд трябва да се отправи на още по-смъртоносно пътешествие. Пътят ще го отведе до Хар Ганет, Града на Екзекуторите, в които името на Кайн, бога с окървавени ръце се слави от всеки, а убийствата се случват всяка нощ. Уриал, хромият брат на Малъс също се е отправил към града, а двамата имат една и съща цел – страховития Меч на Кайн, който според пророчеството ще бъде вдигнат от войн, чиято поява предсказва настъпването на Времената на Кръвта и апокалипсиса. Уриал смята, че той е въпросният войн и вижда Меча като ключ към сърцета на жестоката си сестра Ясмир, светицата на Кайн, превърнала се в изкусна убийца. За да спечели нея и легендарното оръжие, сакатият е готов да се опълчи на властите в храма на Кайн и да започне кървав бунт. А Малъс няма да се спре пред нищо, за да му попречи. И то не защото мечтае да бъде войн от някакво пророчество, а защото мечът на Кайн е един от последните артефакти, които му трябват, за да освободи душата си от демона Ца’аркан. Така Даркблейд, опустошил преди броени дни Хаг Граеф, се насочва към Хар Ганет и се гмурва в интригите на духовници и фанатици, като ги изправя един срещу друг и отново разчита на победата най-вече на собствените си хитрост, ярост и омраза. Но времето му изстича – Уриал е по-близо до Меча от него, а според мълвата никой, който вдигне оръжието не може да бъде победен. В същото време долитат още по-ужасни слухове – че Кралят Вещер от Нагоронд вече е научил за преврата в Града на Екзекуторите и лично ще пристигне, за да смачка онези, дръзнали да му се опълчат…
Warpsword е най-добрата книга за Малъс Даркблейд от първата насам. Изключително кърваво и епично приключение в жанра “Меч и магия”, книгата изобилства от неочаквани обрати, невероятни сражения и страховити чудовища, като в същото време предлага и няколко изненадващо проникновени наблюдения върху същността на религията, фанатизма, ереста и духовенството. А това сякаш е прелюдие към окончателния финал на сагата – Lord of Ruin…

 photo LordofRuin_zpsb2a1c845.jpg
Господарят на разрухата
Лорд Малъс Даркблейд, най-малкият син на Лурхан, е спечелил битката със своя брат Уриал и сега е носител на Меча на Кайн, може би най-страшното оръжие на народа на черните елфи. Времето му обаче изстича. Демонът Ца’аркан придобива все по-голяма власт над тялото му, а последният от петте амулета, които могат да го освободят и така да върнат душата на Малъс, все още не е намерен. В същото време Малъс бива отвлечен от Безкрайните, безименни и безличностни магьосници, обучени лично от кралицата майка Морати. Те отвеждат Даркблейд пред трона на Малекит, Краля Вещер на черните елфи и там Малъс разбира, че цялата цивилизация на друкиите е заплашена. Неговата сестра Нагайра, поклонница на Слаанеш, продала душата си на безброй демони и покровителствана от Боговете на Хаоса, е вдигнала огромна орда от северняци и хора зверове, точно в сезона, в който повечето черни елфи воюват или с хората от Бретония, или със своите светли братовчеди от Ултуан. За да пощади кралството, Нагайра иска в откуп Малъс Даркблейд. Малекит обаче не приема ултиматуми от никого и назначава Малъс за свой върховен главнокомандващ. Така, под Черната кула в Гронд, ще се реши бъдещето на черните елфи, а Малъс ще се срещне с чудовищен враг, създаден от самия него…
“Lord of Ruin” е великолепна, мащабна книга, но за да мога да пристъпя към положителните й страни, първо ще спомена единствената отрицателна. За да хайпнат своите герои Малъс и Нагайра, Дан Абнет и Майк Лий са подценили в описанията си Морати и Малекит, похват, който намирам за много евтин. Макар това да не е направено тук така несръчно, както конфузния епизод между Дарт Вейдър и Старкилър в “The Force Unleashed”, пак не го одобрявам.
Встрани от това книгата е без грешка. От началото до края имаме брутални кървави битки, пред които дори кланетата в Хар Ганет и Хаг Граеф от предишните книги изглеждат като комедия. Към това се добавя наистина чудовищна черна магия от Лъвкрафтов мащаб, а също и безброй много обрати на сюжета, които в крайна сметка съединяват в едно линии, започнати още от първата част. За десерт авторите остават горчив и отворен завършек, достоен за мрачния и жесток свят на Warhammer, а крайният резултат е култова фентъзи книга, поставяща достоен финал на култова фентъзи поредица. Ако обичате черните елфи и мрачните герои, и имате добро владеене на английския език, не пропускайте тези книги!

Оставете отговор