Touken Ranbu Kai: Kyoden Moyuru Honnouji

touken ranbu new series

Омръзна ми да се оплаквам, че след края на Free! интересът ми към анимето е поспаднал и затова ще кажа друго – четвъртият сезон от предната ми голяма любов Touken Ranbu разпали манията отново. Като казвам четвърти сезон това не е съвсем точно, тъй като всяка от адаптациите по едноименната игра е повече или по-малко независима от другите. Тази пресъздава на екран една от театралните постановки, предизвикали такъв фурор в Япония. За какво обаче става дума?

Фудо Юкимицу е един от любимите мечове на великия военачалник Ода Нобунага, който той е държал със себе си по време на веселите гуляи със саке по случай многобройните му победи. През 2205 година Фудо се събужда в тялото на младо момче с нездрав интерес към алкохола и разбира, че животът му е вдъхнат от Санива – мистериозен мъдрец, назначен от Правителството на времето, за да пази историята. Юкимицу е само един от многобройните подобни младежи, чиято задача е да пътуват в различни невралгични моменти от миналото и да бдят то да се случи точно така, както е описано в учебниците. Но новодошлият още не е кален във вярност към новия си господар и се измъчва от носталгия по великия Нобунага, която заразява и други негови оръжия, появили се в Цитаделата, служеща за шабквартина на операциите – красивият Соза Самонджи потъва в дълбока печал, измъчван от кошмари за огън и кръв, а Хешикири Хасебе обратно, се озлобява срещу стария си господар и изглежда сляпо предан на Санива. По-опитни воини като Миказуки Мунечика и Яманбагири Кунихиро опитват да решат проблема с упражнения и изпитания, но това не помага. Единственото решение изглежда фронтално хвърляне в дълбокото, когато Фудо бива отпратен в пламъците на храма Хонноджи със задачата да се погрижи историята да се случи такава, каквато е запомнена, а именно със смъртта на Ода Нобунага, предаден от верния си съратник Акечи Мицухиде…

tkrb epic

Touken Ranbu Kai: Kyoden Moyuru Honnouji e безспорно най-хубавото аниме от поредицата досега, защото значително тушира по-захаросания тон на двата сезона от “Ханамару”, по-трагично и епично е от “Кацугеки”, а като анимация превъзхожда и двете. Историята е разказана много умело и пресъздава по уникален начин терзанията на герои като Фудо и Соза, като обаче представя на публиката и достатъчно сериозен екшън в битки с Ретроградната армия – зловещи приведения, опитващи се да унищожат самото време. Схватките са напрегнати и оспорвани като в играта, нещо, което предишните анимета от серията не бяха уловили. По великолепен начин са развити и реално съществували исторически персонажи като предателя Мицухиде, черния самурай Ясуке и особено Мори Ранмару, който има централна и изключително тежка роля в историята. Не са забравени и старите любимци Миказуки и Яманбагири, които, макар да не открадват светлините на прожекторите от мечовете на Нобунага, имат много епични включвания, в това число и двубой помежду им в Цитаделата 😉 Интересно и според мен правилно решение е, че самият Нобунага е оставен в сянка, като енигматична и величава фигура, някак над нещата, макар и обречен да загине. Според мен това е верният подход за тази адаптация, тъй като отдава огромно уважение към тази бележита историческа фигура.

Като цяло Touken Ranbu Kai: Kyoden Moyuru Honnouji е анимето, което най-много ми хареса от излезлите през последните две години заглавия, повече дори от “Четирите конника на Апокалипсиса”. Това е величава и драматична история, която ми припомни защо толкова се влюбих в японската анимация преди години. Препоръчвам.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор