The World’s Most Haunted House: когато скептикът остава без обяснение

Забелязал съм, че нищо не те вади от ежедневните грижи така, както една хубавичка книга за призраци, която да те накара внимателно да се ослушваш за всеки шум около теб, сгушен в леглото и озъртащ се наоколо. The World’s Most Haunted House е документално свидетелство от Уилям Дж. Хол, посветено на един от най-странните случаи на обсебена къща в историята — полтъргайста на улица Линдли в Бриджпорт, щата Кънектикът.

Формално историята е разрешена с убедителен триумф на скептиците. След като семейство се оплаква от необясними събития в дома си, полицията идва и след няколко дни успява да получи самопризнание от осиновената дъщеря Марсия, че тя е отговорна за странните събития. Къщата, в която семейството живее, е мъничка и се приема, че десетгодишното хлапе е успяло да манипулира събитията така, че да създаде впечатление за призрачна активност — удари по стените и падащи предмети.

Уилям Дж. Хол, който е професионален илюзионист, се заема да провери дали това наистина е възможно и започва да разучава случая, като разглежда подробно записки от полицаи и пожарникари, интервюта със семейството, както и мнения на експерти в областта. Неговият извод е, че Марсия е извършила много малка част от описаните събития, които не са по силите на сам човек да симулира, още по-малко на невръстно дете.

Историята всъщност е трагична. Джери и Лаура са възрастна двойка, която губи сина си от церебрална парализа. За да запълнят липсата в живота си, те осиновяват малко дете, по произход от коренното население на Америка, като опитват да го отгледат като в саксия и на практика го изолират от връстниците, които и без това са зле настроени към него заради расизъм. Скоро след това в малката къщурка, в която живеят, се случват поредица от необясними събития, които привличат вниманието на Ед и Лорейн Уорън — върховните авторитети в областта на паранормалното, но и хора, веднага настървяващи скептиците.

Изводите на Хол са, че полицията е била под натиск да разреши случая, тъй като пред къщата на Джери и Лаура е станала истинска тарапана с хиляди (!) гости и дори улични търговци, някои от които са влизали и излизали с надеждата да зърнат нещо. В действителност обаче според него обяснението как малката Марсия по някакъв начин вдига огромен хладилник във въздуха и после отново го стоварва на земята е неубедително, а оригиналните доклади от полицаи и пожарникари сочат, че те са видели наистина нещо, което ги е разтърсило.

Какво е естеството на събитията остава неясно. Ед Уорън предвидимо смята, че става дума за обсебване от демон. Бейс Бати, осигурил на Хол достъп до материалите, мисли, че Марсия е автор на събитията с телекинеза, появила се от натрупаната фрустрация. Особено интересна е хипотезата на Пол Ано, който обаче смята, че паранормалните явления са резултат от контакт между паралелни вселени, привличащи определени паразити, пътуващи между измеренията. Това е нещо като (псевдо)научен опит да кажеш същото като Ед Уорън.

Самата книга е написана грамотно. Ясни са пристрастията на автора — според него нещо е станало, — но точно когато започва да звучи пожелателно, той нанася своя удар с приложени документи и самопризнания от полицията, които хвърлят официалната версия на вятъра. Затова, макар да не е напрягаща като „Ужасът в Амитивил“ на Джей Енсън и Haunted на д-р Робърт Къран, The World’s Most Haunted House е вероятно най-убедителната книга по темата с обсебванията, която ми е попадала.

Най-честно ще е ако кажем, че на света има явления, които нито науката, нито религията успяват да обяснят напълно. Може би станалото в Бриджпорт, Кънектикът, е едно от тях.

Ревю на д-р Александър Драганов