Макар през последните години малко да се отдалечих от фентъзи жанра, никога не съм преставал да търся книги, които да ме върнат към вълшебните изживявания от младостта ми, просто такива се намират много трудно. Мисля обаче, че с The Traitor’s Son на испанския писател Педро Урви открих истинско бижу, книга, която по свой начин ми напомня на най-доброто не само от Дж.К. Роулинг, но и от Р.А. Салваторе.
Ласгол е момче, което всички мразят. Причината – баща му, великият рейнджър Дакон, е предал краля. Сега никой не иска да има общо с него, а съселяните му само търсят повод да го набият. Правото обаче си е право и като син на Дакон, Ласгол има правото да опита на свой ред да бъде обучен за рейнджър. Решен да изчисти името на баща си, той приема предизвикателството и се озовава в страховита академия, където инструкторите го мразят, а останалите младежи и девойки му нямат доверие. Ласгол ще трябва да изчисти името си, но също и да оцелее, нещо не много лесно предвид това, че по петите му е тръгнал скрит за останалите убиец…
“Синът на предателя” е изключителна фентъзи книга, от типа, който ме накара преди години да се влюбя в жанра безвъзвратно. Урви е създал интригуващ сюжет в класически средновековен свят, напомнящ “Долината на мразовития вятър”, но е успял също така да го насели с млади и чаровни герои, към които се привързваш както към любимите ни ученици от “Хогуортс”. Ласгол пленява читателя с юношеската вяра в невинността на баща си, а приятелите му са колоритни и оригинални като типажи – борбената Ингрид, гневна от това, че е в отбор на неудачници, мистериозният и кисел Виго, непохватната Нилса, книжният плъх Егил, огромния, но плашлив Герд, изпълненият с омраза към главния герой Изгорд. Урви е заплел и грандиозен сюжет с мега злодей, обратът с който в интерес на истината аз надуших по средата, но това е по-скоро с опитът ми с четива, излизащи извън рамките на жанра, поради което не го броя за минус, а за плюс на автора.
Единствената ми тревога е, че “Синът на предателя” е първа част от огромна серия с 28 книги в нея. За последен път се сблъсках с такъв обем, когато започнах сагата Xanth на Пиърс Антъни, която започна блестящо, но към пета книга свали гарда. Надявам се тук по-трайно да се задържи високото ниво и да има отделни сюжетни линии, а не една цяла, като в “Колелото на времето”. Това обаче ще го проверявам по-нататък, а сега е време да поставя оценка на The Traitor’s Son, а тя е максимална – блестящо фентъзи, което ми напомни, че във върховата си фаза този жанр е ненадминат.
Ревю на Алекандър Драганов
Последни коментари