The Secrets of Star Divine Arts

The-Secrets-of-Star-Divine-Arts

Високото качество на Dragon Prince Yuan събуди наново интереса ми към китайските анимета и ме накара да потърся нещо подобно за гледане. Така попаднах на поредицата The Secrets of Star Divine Arts, която е много подобна, но за съжаление не толкова сполучлива. Тя има интересен сюжет и изключително красива естетика, но страда от някои драматургични слабости, които не мога да пренебрегна.

Младият благородник Чън Син бива предаден и изоставен да умре от хората, на които баща му някога е подал ръка и е приел в рода си, без да имат кръвна линия с него. Доволни от предателството, узурпаторите се канят да вземат властта в двореца му, без да подозират, че Чън е паднал в реката на мъртвите и се е завърнал със свръхестествени сили и повишено бойно майсторство. Сега младежът идва да въздаде справедливост, но този му стремеж ще го изправи срещу влиятелни противници, които ще може да победи само ако премине строго обучение в култивацията, така че да се превърне в истински майстор. Проблемът? Враговете му ще опитат да го убият още преди да е приет там, а ако това се провали, докато се обучава…

cheng xin

The Secrets of Star Divine Arts бързо печели зрителя с главния си герой, който е много готин и силен, като е интересен подходът момчето от сой да е добрия персонаж, а народните хора, добрали се до двора – негодници. На мен лично тази идея ми харесва, но фактът, че е реализирана в комунистическа страна ме изненадва, макар и не неприятно. Първите серии са много силни, когато Чън въздава наказва строго изменниците, отблагодарили се така непочтено на баща му. Приятна е и забивката с романтичния интерес в историята, красива магьосница със скрито познание, решена да отведе героят до величие. Там, където сюжетът се чупи е в постоянния поток от млади, арогантни противници, убедени, че ще надвият Чън, но губещи от него без той да полага особени усилия, като това бързо става монотонно и досадно. Схватките с чудовища, защото има и такива, са по-интересни, но не с много, а по-притеснителното е, че някъде към средата на историята самият Син е толкова надменен и безмилостен, така че е трудно различим от враговете си – например, за да опази тайната на могъщ магически артефакт, който притежава, нашият човек е готов да убива, дори когато противниците му се опитват да избягат.

В технически план обаче анимето наистина е много добро. Естетиката на героите е безупречна, както Чън, така и гаджето му са изключително красиви, такива са и повечето от противниците им, а съществата, макар и в съвременна компютърна анимация, изглеждат точно както биха се получили класическите чудовища от китайското изкуство в триизмерна форма. Доста добре е и музиката на историята, успяваща да вкара напрежени дори там, където всъщност то липсва.

Като цяло това аниме показва скока на дунхуа, както се нарича китайското аниме през последните години, но в същото време страда и от някои грешки в наратива, като това е най-вече неспособността да направи историята напрегната и непредвидима. Става обаче за убиване на време в горещите летни жеги.

Ревю на д-р Александър Драганов

 

Тагове:  ,

Оставете отговор