Здравейте, скъпи приятели на Цитаделата, време е за поредното ни ревю и този път ще се отправим към европейското кино, където ни очаква германският филм – трилър The Perfumier, който излезе в Нетфликс през 2022 година. Идеята за убиец, който изкушава жертвите си с аромати или пък отнема разсъдъка им с една струя парфюм не е нова и особено застъпена в произведението на Патрик Зюскинд Парфюмът: Историята на един убиец. Този сюжет на Патрик е разработен от немския режисьор Нилс Уилбрандт и неговият екип за да прерасне в една успешна продукция, която е незаслужено оценена с толкова нисък рейтинг от публиката в IMDB. Макар да няма размаха на идеи като тези на Агата Кристи или Артър Конан Дойл, сюжетът на филма все пак оставя силна психологическа диря у зрителя, което е важно за неговия успех.
Прологът на The Perfumier ни отвежда в лабораторията на световноизвестен и достолепен химик Морис дю Вре, чиято компания от поколения произвежда най-добрите парфюми в Европа. Една вечер Морис решава да отиде в кабинета си за да провери документацията на корпорацията си и най-неочаквано заварва там своят най-добър ученик Дориан. След напрегнат разговор между двамата Дориан отвежда шефа си в тайно подземие под лабораторията, където му представя най-новият си самостоятелен проект – парфюмът, който може да накара човек да се влюби в друг. Когато Морис се уверява, че продуктът е наистина автентичен, той с ужас установява, че формулата на парфюма включва съставки от живи хора, които ученикът му тайно и старателно е събирал. След като моли чирака си да прекрати безумният проект, разгневеният Дориан пребива Морис, след което безследно изчезва с формулите си. Злият гений се усамотява е секретна лаборатория в покрайнините на Берлин, където започва работа по това да отстрани и последният дефект на продукта си – безконтролните емоции, които той причинява и без които парфюмът ще е в състояние напълно да контролира добрите човешки емоции.
Напрегнат и интересен, The Parfumier е от онези трилъри, които показва на какво е способно човешкото въображение. Лично на мен такива филми ми допадат много повече отколкото преоткриването на стари класики като Носферату или новата интерпретация на Шерлок Холмс. Протагонистите във филма – симпатичната двойка детективи Джуро и Съни по нищо не отстъпват на легендарни британски ловци на престъпници, да не говорим, че да заловиш злодей е изключително трудно, защото той разполага с плеяда от аромати, които могат да те накара да правиш каквото той поиска. Начинът, по който го хванаха обаче беше доста оригинален и тук екипът на филма силно се е повлиял от едноименната новела. С една дума – поредната успешна продукция за родното европейско кино като с нетърпение очаквам да видя и прикуъла от 2006 година, който представя тази история още по-задълбочено.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари