След като феновете на “Междузвездни войни” не харесаха особено нито прелюдията от началото на века, нито продълженията на “Дисни”, логично бе повдигнат въпрос може ли те изобщо някога да са доволни или специалността им е да мрънкат в Интернет. Оказа се, че не само е възможно, но и можеш да ги оставиш възторжени – стига да знаеш какво правиш. С ролята на спасител на сагата се нагърби Джон Фавро, режисьорът на първите филми за Железния човек и новите версии на “Цар Лъв” и “Книга за джунглата”, създал поредицата “The Mandalorian”, историята на самотен ловец на глави, вдъхновен от култовите образи на Джанго и Боба Фет.
Мандалорецът е представител на мистериозен орден, чиито представители са майстори на оръжията, ала никога не свалят шлемовете от лицата си в присъствието на чужди хора. Той е най-успешният ловец на глави от Галактическа гилдия, която приема поръчки, някои от които мокри, във Външния кръг на галактиката. Но когато Мандалорецът се забърква с оцелели представители на разбитата в битката при Ендор Империя, той не знае с какво се захваща. Стандартната заръка да хване жив или мъртъв неизвестен 50-годишен индивид го среща със странно бебе от непознат за него вид, което на всичкото отгоре има мистични сили. И макар здравият разум да нашепва, че трябва просто да го остави на Империята, да прибере парите и да се маха, воинската доблест и човещината, скрита под маската, го карат да защити мъничето – като така се изправя срещу гнева на тираните, наследили Дарт Вейдър и Палпатин…
Знам, че сега ще се изхвърля много, но подозирам, че The Mandalorian е най-доброто произведение за “Междузвездни войни”, излизало от “Империята отвръща на удара” насам. Джон Фавро отново показва умението си да хваща същественото в една история и да предава духа й, спечелил фенове навремето, като разказва космически уестърн, който има семпла, но вечна история – за безмилостния иначе воин, който обаче, победен от сърцето и честта си, решава да се изправи срещу неправдата. Мандо е героят, който феновете искаха, може би дори без да го осъзнават – суров, енигматичен, но също така странно чувствителен и раним, позволяващ на зрителите да му съчувстват въпреки безизразната (но много готина!) маска. Историята е заснета с много вкус и освен на оригиналната трилогия напомня на спагети уестърните на Серджо Леоне като “Имало едно време на Запад”, а в същото време има и достатъчно намигвания към съвременната поп култура – един от епизодите прилича на “Отряд самоубийци”, но такъв, какъвто би бил ако “Уорнър” бяха намерили адекватен режисьор.
Кастингът, както си е характерно за новите “Междузвездни войни” на “Дисни” е инклузивен и политкоректен, но това не дразни и грам, тъй като този път на актьорите са дадени образи, с които да работят и които излизат извън квотата си, превръщайки се в личности. Най-силното оръжие на един артист е лицето, но Педро Паскал се справя чудесно и без него, за да създаде един Мандалорец, който не само е надминава Боба и Джанго, но може да бъде поставен и до култовия Човек с хармониката на Чарлз Бронсън. Джина Карано изпълнява образа си на биячка от “Дедпул” и дава пример как се изгражда образ на силна жена – изглежда убедителна, готина и истинска. Карл Уедърс от “Хищника” се завръща с роля, която отново донякъде напомня на познатия му на публиката герой, но със собствена плътност и вкус. Този подход на Фавро разкрива умението му да използва колективното съзнание на фендъма при изграждането на история, тънка манипулация, която е изключително ефективна. Лично аз останах очарован и от Джанкарло Еспозито, който се появява на края на сериала, но е най-стилният злодей в сагата от граф Дуку насам. Не бива да забравяме и извънземните, от стария Куил до трогателното бебе Йода, които щрихират богатия свят, създаден от Лукас и останал някак неразвит в последните филми до появата на този сериал.
Темпото на филма също е улучено идеално. Галактиката на Мандо се представя ненатрапчиво и спокойно, като напомня на тази, каквато беше в старите филми – непозната, интригуваща, очарователна, но също мрачна и опасна. Екшънът не ескалира както в “Отмъщението на Ситите” и “Възходът на Скайуокър” например, но за сметка на това е изключително запомнящ и напомня малко на осемдесетарска фантастика, в добрия смисъл на думата, а също и на класическите уестърни – отново ги споменавам, но няма как, влиянието им е видимо дори във филтрите, които са използвани за филма. Много добре са направени тихите моменти в сериала, играта на Мандо с бебето, горчивосладката романтика, спомените за миналото, подсказващи, че нещо ужасно се е случило с ордена ловци глави от гордите им времена в анимациите до настоящето им по времето на сериала, както и със самия главен герой. Може би най-впечатляващото е, че сериалът вкарва и девизи, които са равностойни на популярното “Нека Силата бъде с вас” – едното е “Това е пътят” на Мандо и събратята му от ордена, а другото – “Казах” (“I have spoken”) на Куил, един от най-страхотните образи в шоуто, изигран от прекрасния Ник Нолти.
Крайният резултат е епичен шедьовър, приключение в далечната галактика, което най-сетне се чувства ново, вълнуващо, оригинално и непознато, носейки привкуса на първите ни срещи с “Междузвездни войни”. Чакаме втори сезон!
Казах!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари