The Mailman

the mailman

Продължаваме с рецензиите си на книгите от Бентли Литъл, писателя, определян като “поет на ужаса” от самия Крал на жанра Стивън Кинг. Този път се спираме на втората книга в кариерата му, озаглавена “Пощальонът”. Това е роман, който ме накара да изпитам истински страх, докато го четях!

Господин Ронда е бил любимият пощальон на всички в града, поради което хората са шокирани, когато научават, че се е самоубил. Събудил се една сутрин, взел пушката и си пръснал мозъка във ваната. Станалото разстройва психиката на жена му, отразява се зле и на най-добрия му приятел, а учителят Дъг, с който са си имали приказка, на всичко отгоре не харесва и неговия заместник – слабичък, червенокос мъж на име Джон Смит. Въпреки това, първите дни от работата на новия пощальон носят на Дъг и жена му Триш най-страхотните писма, които са получавали някога, а сметките и досадните реклами сякаш ги подминават. Но скоро, съдържанието в пощата се променя, тя става мрачна и заплашителна, а съобщенията на жителите в града до външния свят се губят, което води до проблеми с електричеството, с водата. Дъг ще разбере каква власт може да има един-единствен човек, контролиращ комуникациите, а нито Триш, нито малкият им син Били ще бъдат в безопасност от вниманието на Пощальона…

mailman classic

The Mailman е върхов роман на ужаса, истинско спускане в мрака, макар че за съвременния читател може би ще е трудно да си представи колко важна е била работата на пощальона – през 1991-ва година, когато излиза книгата, Интернет още не е широко разпространен и хората са разчитали на писма, за да получават сметки и съобщения от близки хора. Литъл е измислил съвършения антагонист в тази си книга, злокобен мъж с демонични сили, криещ се зад разпоредби, гарантиращи му правото да тормози, докато това не става излишно. Подобно и в други свои книги авторът поставя под въпрос силата на Злото (от това, което съм му чел само в The Haunted не беше така) и това колко много зависи то от съгласието на хората да го приемат.

За мен е невероятен пропуск, че на български от Литъл имаме преведен само разказа “Театърът” и се надявам някой наш издател да му обърне внимание. Понеже обаче не ми се вярва това да се случи, ако четете на английски настоятелно препоръчвам да не чакате, а да се сдобиете с книгите му. Обичате ли Стивън Кинг и Дийн Кунц, ще харесате и Бентли Литъл!

mailman old

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор