The Iron Raven

iron raven

“Железните феи” на Джули Кагава е едно от най-добрите юношески фентъзита, които съм чел и поради това ни най-малко не съм изненадан, че в България то не бе издадено. Това е типично за родните издатели, които пуснаха не толкова вдъхновената й вампирска сага “Кръв от рая”. За мен това обаче не е голям проблем, тъй като чета на английски и затова с радост посрещнах рестарта на поредицата, даден от романа The Iron Raven, който ако някога се появи у нас, би трябвало да се казва “Железният гарван”.

Робин Гудфелоу, известен още и като Пък, е легендарният шут на летните елфи, майстор на битките с остър език и красота, която може да разтопи всеки… или почти всеки, тъй като последната му голяма любов Мегън е избрала ледения принц Аш пред него, нещо, което той така и не е преодолял напълно. Когато обаче среща сина им Кийран, краля на Забравените от Междусвята, той няма как да отхвърли зова му за помощ, още повече, че с него е и Никс, красива убийца от вид, който никога досега не е срещал. Пък обаче никога не е срещал и съществото, което намира във владението на Кийран, ужасяващо чудовище, чието докосване носи безумие, а като че ли няма нито оръжие, нито магия, способни да го наранят. Сега Пък и Никс ще трябва да отидат до двора на Желязната кралица, за да ги предупредят за новата заплаха, надявайки се да изпреварят изчадието, успяло да проникне в света на феите…

Вече съм изгубил бройката на любимите ми тийн автори от едно време, които са ме огорчили с безкрайните продължения на книгите си, където любимите герои умират, заменени от посредствени политкоректни персонажи. Точно затова съм изключително щастлив да кажа, че с Кагава и “Железният гарван” случаят НЕ е такъв, не само това, но новата й книга не отстъпва по нищо на оригиналните, историята е с любимите ни познати образи, а където има нови, те също са супер. Досега Пък никога не е бил на фокус и трябва да кажа, че съм много доволен от него като разказвач, забавен, остроумен, готин и все пак леко уязвим, напомнящ малко на Принцовете на Амбър от книгите на Зелазни и комбиниращ се чудесно с новия образ на Никс, страховита майсторка асасин, която обаче носи в себе си щипка меланхолия, придаваща й неустоим чар. Включванията на Кийран, Аш и Мегън са страхотни, не е забравен и котаракът Грималкин, все така култов, както досега. Противникът е могъщо изчадие, което ужасява и нашепва обещание за гибел и разруха в следващите книги, а макар навремето “Железните феи” да започна като тийн драма, усещането днес е много повече за класическо епично фентъзи, включително и заради живописните описания на замъци и гори от световете на феите. Сюжетът се движи по линията за пътуването на героя, извървяван от Пък, а обещанието за втората част догодина е за Аш, което разпалва апетита ми жестоко, той е може би любимият ми герой елф във фентъзито.

Джули Кагава е разкошна писателка дори и да е само заради “Железните феи”, въображението й е страхотно, а талантът и стилът й дават надежда, че и в наши дни може да излизат великолепни епоси, каращи те отново да се чувстваш развълнуван като младеж, тепърва откриващ красотата на жанра. Домо аригато, Джули! Ще чакам следващите включвания.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор