The House on Widows Hill (Ishmael Jones #9)

house widow hill

Приключенията на Ишмаел Джоунс, извънземен, оцелял след катастрофа през 60-те, за да стане агент на тайна организация, занимаваща се със свръхестествени криминални случаи, продължава в The House on Widows Hill, деветата книга от най-новата поредица на майстора Саймън Р. Грийн.

Малко след като е разкрил невъзможен случай на убийство в заключената тоалетна на влак, Ишмаел бива ангажиран, заедно с гаджето си Пени, да разплете нов случай в Бат. Става дума за къщата на хълма Уидоус, старо имение, което от доста време не може да си намери купувач. Във всяко английско градче има една такава къща, за която се говори, че е обитавана от духове, но тази наистина е специална. Никой никога не е виждал привидение, но въпреки това всички стъпили в имота се заричат да не повтарят преживяването. Неземни гласове шепнат нещо на непознат език, сияят странни светлини, а друг път се спуска непроницаем мрак. Сега Ишмаел става част от екип, който трябва да разплете какво се крие зад загадката. Вътре има учен, убеден, че може да разгадае истината за призраците с помощта на технологиите, млада жена екстрасенс, която твърди, че е помогнала на много хора, местна историчка, която е и бяла магьосница, както и журналист, скептично настроен към възможността в къщата действително да се случва нещо свръхестествено. Но когато един от тях умира, Ишмаел е този, който ще трябва да разкрие тайната, която крие КЪЩАТА НА ХЪЛМА УИДОУС…

Саймън Грийн е от онези автори, които, колкото и книги да напишат, остават увлекателни и не губят остротата на перото си. Деветото томче от историите за Ишмаел Джоунс е интригуващо, забавно, с пълнокръвни персонажи и заплетена мистерия, която има повече от нестандартно обяснение. Грийн три пъти е печелил наградата на Цитаделата за непревеждани у нас книги и макар The House on Widows Hill да не е на нивото на най-добрите му неща, тя си остава чудесно написан роман за онези от вас, които предпочитат фентъзи приключенията оригинални, нетрадиционни и най-важното – майсторски написани.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор