Макар да е най-ревюираният автор в цялата история на Цитаделата, Греъм Мастертън е писал толкова много, че винаги може да се намери нещо непознато от него. В случая говорим за The Hidden World, книжка, която като че ли майсторът на ужаса е мислил да е за деца, но накрая пак е изплискал легена с гадостите 😀 На мен това обаче не ми пречи.
Джесика е младо момиче, което претърпява тежък инцидент в училище и едва не губи живота си. Когато се прибира вкъщи, тя започва да чува детски гласове, които я зоват за помощ. В опита си да разбере какво се случва, пред нея се разкрива смайваща тайна – тапетите по стената са портал към цял един различен свят, в който болните могат да бъдат скрити, докато не бъде намерен цяр за мъката им. В това селение обаче не е безопасно да се пристъпва, а и то е заплашено от ужасна погибел, като Джесика е единствената, която може да я спре…
Мастертън, известен на феновете в България най-вече с класическия си роман на ужаса “Маниту – Кошмар в Манхатън”, се развихря за пореден път, като измисля наистина налудничав свят, в който да пусне невръстните си този път герои и го населва с ужасни чудовища. В края на романа нещата, които описва са си доста хард и не отстъпват на най-големите страхотии от световете на ужаса в Warhammer например, макар поне като насилие да се сдържа (донякъде). Книгата му щеше да е перфектна, ако не беше направил финала леко гаден, особено що се отнася до романтичната част.
Като цяло обаче The Hidden World е оригинален хорър роман, подходящ както за старите фенове на автора, така и за читатели, наскоро запалили се по жанра от романите за “Нощна смяна във “Фреди” например.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари