The Door е вторият роман на ужаса, който чета от писателя Борис Бачич и ми е много трудно да го оценя еднозначно, тъй като от една страна това е един от най-страшните хоръри, на които съм попадал, но от друга е толкова плашещ, че на моменти беше чак некомфортен за четене. Авторът е уникален талант и се надявам да бъде преведен у нас. По невероятен начин той използва страха от неизвестното, за да създаде нещо чудовищно.
Нейтън е млад програмист, който иска да смени апартамента си. Хазяинът му Алексей е същинска свиня и го държи в дупка, където всичко се поврежда. В търсенето на ново жилище, младежът попада на изгодна оферта – широк апартамент в хубава сграда на нереално тънка цена. “Да не би някой да е умрял тук”, пита той за уловка и я разбира – в апартамента има врата към килер, която заяжда и не се отваря. Нейтън решава, че това е бял кахър за такова жилище и го наема, а после опитва да отвори вратата на килера. Без успех. Вратата не може да бъде отключена, дори от професионален майстор с инструменти. Но всяка нощ, малко след 2ч, се отваря сама с протяжно скърцане, а това, което се крие зад нея е неописуемо…
Книгата е потресаваща, Бачич е надминал себе си и е дори по-респектиращ отколкото в Radio Tower. Усещането за отвъдно зло, което е създава е брутално психиращо, нещата, които описва карат ума да се разпада, при това без да е прекомерно кървав, просто използвайки визии, гарантирано изправящи косъмчетата на тила ти. Не знам това плюс ли е или минус, но на моменти The Door е толкова ужасяваща, че трябваше да спирам да я чета. Що се отнася до финалното разкритие, то бе логично и въпреки това ми дойде като гръм от ясно небе.
Бачич е невероятен талант на ужаса, автор, който има таланта да застане до най-добрите в жанра. Ще продължавам да го чета, но май сега имам нужда от почивка…
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари