The Celestial Way е роман, написан на английски език от български писател, творящ под псевдонима Дрейк Вато. Жанрово, той може да се определи като космическо фентъзи, подобно на “Междузвездни войни”, Deathstalker от Саймън Р. Грийн и Warhammer 40 000, но се отличава от всички тях със съществената роля, която играят драконите за света и сюжета. Различен е и тонът на историята, която бих определил повече като noblebright (“Благороден и светъл”), което обаче не пречи на книгата да е изключително епична и напрегната. Всъщност най-важното е, че романът е страхотен и не отстъпва на споменатите по-горе световни представители на жанра, а в някои отношения дори ги и превъзхожда. Знам, че това е гръмотевично изявление, но The Celestial Way е една от най-добрите жанрови книги, излизали през последните години, на едно ниво с Dragon Mage на M.L. Spencer, която представихме в сайта преди няколко месеца.
Светлоносеца е най-великият герой на галактиката в далечното бъдеще, където технологиите са позволили на човечеството да удължи живота на хората, да покори звездите и да срещне нови и непознати видове, сред които и митичните дракони. Сега обаче той е тръгнал по нов път и обезумял от скръб понечва да промени самото съзидание, като се опълчва на ордена на Сияйните рицари, от които произхожда и опитва да унищожи цялата вселена, прибирайки в една сингулярност, където според него всички ще бъдат щастливи, като възнесени в Рая.
Сияйните рицари нямат силата да го спрат, тъй като орденът им е сериозно отслабен от предателството му, а големите междузвездни блокове са заети в боричкания за надмощие в галактиката и нехаят за вселенската заплаха. Сега, за да бъде спрян Светлоносеца, от криозатвор бива измъкнат не по-малък злодей – Драконоубиеца, повел някога геноциден поход срещу вида, който вини за гибелта на любимата си. Но Айро, както е истинското име на този боец, се връща при странни обстоятелства, запратен на невъзможен свят с Неевклидова география и с новоизлюпила се рожба от омразния му драконов род, която честта не му позволява да изостави. С малката Верала боецът ще намери смисъл да продължи да живее в непознатия нов космос и да поведе рицарите на последна, отчаяна битка срещу противник, чиято мъка и скръб само той може да разбере… стига да го поиска.
The Celestial Way е епичен шедьовър на фантастичното повествование и за България е чест, че подобна книга е написана от наш сънародник. Сюжетът е изграден с амбиция и размах, надхвърлящи досегашните образци в жанра, а идеите са страхотни и провокиращи ума с невъзможните си концепции. Най-силната страна на романа обаче са героите, от сърдития, но търпящ уникално развитие Айро и трогателната малка Верала, през колоритния кастинг от поддържащи образи на рицари и дракони, та до харизматичния, изгарящ с присъствието си антагонист Фертау.
При лична среща с автора бях предупреден, че книгата е повече интроспективна и не толкова остросюжетна и е вярно, че Дрейк Вато отделя доста време за вътрешния свят на героя, но лично аз намерих The Celestial Way за динамичен роман с опустошителни битки, не отстъпващи дори на прочетеното например в романите за Ереста на Хорус или трилогията за ситския лорд Дарт Бейн. Както военните сблъсъци, така и двубоите между могъщи герои са изключително епични, а финалната схватка като емоция според мен сериозно надхвърля дори дуела между Анакин и Оби-Уан в “Отмъщението на ситите”, даже и ако броим описанието му от Матю Стоувър в романа по сценария.
Може би основната сила на The Celestial Way обаче е упоритият отказ на Вато да осъжда персонажите си, макар че и Айро, и Фертау имат изпълнения, които не отстъпват на злодеянията, извършени от Дарт Вейдър например. Авторът обаче успява да влезе в ума им, като показва мотивацията им и намира път към разбирането към тях, а точно защото се стига до елемента с изкуплението на единия от двамата отсъства досадното четене на конско, характерно за джедаите например или за Оуън Детсталкер. Може би единствено Гав Торп в трилогията си за Пътя на елдарите достига подобно разбиране на образите си, но тук сюжетът е по-мащабен, а залозите, с които играят образите още по-големи.
Като цяло The Celestial Way е връх във фантастичното повествование, изключително качествен роман, който прочетох с огромно удоволствие и отново ме накара да погледна замечтателно към звездите, така както правих преди много години с книгите от старата Разширена вселена на Star Wars. Тук обаче има повече литература, повече мъдрост, повече топлота и любов, по-голям мащаб и никакъв комерс. Респект за автора!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари