The Black Cauldron

Един от позабравените хитове на “Дисни” е фентъзи приключението от 1985 година The Black Cauldron, екранизация по едноименния роман на писателя Лойд Александър. Това е прекрасна история за любителите на класическите приключения с мечове и магии, заснета с брилянтна анимация.

Таран е младо момче, което си мечтае за подвизи и величие, но всъщност има не особено бляскавото поприще да помага на един свинар. Прасенцето, което гледат обаче не е съвсем обикновено, а владее чудна магия и може да вижда бъдещето. Именно заради това вълшебната животинка трябва да бъде крита, за да не привлече вниманието на Рогатия крал, могъщ злодей, който би използвал взора му, за да намери Черния казан. Този митичен талисман би му позволил да извърши нещо чудовищно, но Таран казва, че не се бои от краля. Когато обаче става ясно, че злият владетел е разбрал за прасенцето, смелостта му ще бъде подложена на изпитание…

“Черният казан”, както се казва филмът на български, е много добро изпълнение, което ще допадне особено много на носталгиците, харесващи традиционното направление на фентъзи жанра, отличаващо се с пътувания из опасни земи, търсене на вълшебни предмети и история за израстването на млад протагонист. “Казанът” има всичко това, при това нарисувано по блестящ начин. Има нещо безценно в старата анимация на “Дисни”, в красотата на естетиката й, в точния подбор на цветовете, в атмосферата, която създава. Тук тя е една идея по-мрачна от обичайното и макар филмът да има характерния за компанията хумор, някои от образите са по-мрачни, а Рогатия крал определено е сред най-зловещите антагонисти, явявал се някога в тяхна продукция. Таран, може би защото е традиционен герой, е доста симпатичен и има добра динамика с останалите образи в историята, особено красивата принцеса, но все пак като критика трябва да отбележа, че “Черният казан” няма тази специална искра, отличаваща най-силните произведения на “Дисни” като “Аладин” и “Цар Лъв”. Въпреки това обаче той е много силен анимационен филм и си заслужава както вниманието, така и представянето в Цитаделата.

Ревю на Александър Драганов