Анимето, което очаквах с най-голямо нетърпение това лято бе Tekken: Bloodline, адаптация на “Нетфликс” по третата част от поредицата биткаджийски игри на Namco Bandai, която трябваше да преодолее разочарованието от предишни опити тази история да бъде екранизирана. Феновете на игрите ще са доволни от това, че този път сюжетът е верен с оригинала, но има и някои кусури, които пречат на това аниме да стане класика.
Джин Казама е младо момче, което живее с майка си Джун. Почти вездесъща майсторка на бойните изкуства, тя се опитва да му предаде знанията си, но също така и да заложи в него силен морален компас, който да му помогне да избира правдата, а не пътя на злото. За съжаление обаче Джун бива убита от зеленикав демон, наречен Огре и с последни сили дава заръка на сина си – да отиде и да намери дядо си, бизнесмена Хейхачи Мишима. Хейхачи приема момчето и му обещава, че ще го направи достатъчно силен, за да се изправи срещу Огре, като го прекарва през брутален курс на обучение, с който го прави могъщ и силен боец, но не успява напълно да му предаде жестокостта си. Злият старец не прави това от алтруизъм, а се надява силите на младежа да привлекат вниманието на Огре, а той да плени и изучава демона. За целта Мишима организира турнир, привличащ най-добрите бойци на планетата. От Джин се очаква да го спечели, а с него и правото отново да се изправи срещу злото същество, оставило го сирак…
Tekken: Bloodline е традиционна фентъзи история, което доста ми допадна, тъй като честно казано се уморих от избочени шоунени с излишно усложнени сюжети и се зарадвах да видя сценарий, следващ класическия път на героя. Въпреки това, обучението на Джин ми дойде малко повечко както с жестокостта на Хейхачи, така и с откровените заемки от ситите на “Междузвездни войни” като философия, контрастиращи с наподовящата джедайка с посланията си Джун Казама. Веднъж щом турнирът започна анимето наистина ми хареса, като мога да кажа, че битките са много добре направени и бях особено доволен от начина, по който са представени двама мой любимци, наперения и чаровен кореец Хваранг от една страна (след като го чух на японски, признавам, така се казва, а май и на родния език на героя е по същия начин) и мощния човек-ягуар Кинг с неповторимите си хватки на пехливан (всъщност е кечист, но така както го написах звучи по-яко). Не съм любител на жените-воини, но изненадващо останах приятно изненадан от начина, по който бяха представени Джун, Нина и Шияоу, може би защото всяка от тях беше силна, но не по нелепия напомпан начин на американската политкоректност. Огре е могъщо чудовище, особено след финалната си трансформация, но истинският злодей на историята е Хейхачи, който яко ме дразнеше – ненавиждам антагонисти, правещи злини уж в името на висшето благо (ако трябва да съм честен, не харесвам и такива герои). Финалът на историята е по-скоро песимистичен и напомня защо образът на Джин не само визуално прилича на Акира от “Девилмен”.
Като цяло Tekken Bloodline е мощна история, с която култовата игра най-после получава адаптация, от която феновете да не ги е срам. Що се отнася до останалите, те могат да я ползват, за да се запознаят с един от най-колоритните фантастични светове на нашето време. “Нетфликс” можеха да направят сериалчето малко по-дълго (само от 6 серии от по 20 минутки е), за да не прескачат някои герои и да дадат на сценария малко повече въздух, но и така се е получило добре, а анимацията и музиката са прилични и не бодат очите и слуха. Ако не очаквате перфектна история и сте склонни да приемете някои недостатъци, мисля, че няма да бъдете разочаровани.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари