ужаси тагнати постове

На три пъти ясновидецът Хари Ърскин се е изправял срещу Мискемакус, великия чудотворец на индианците, жестокия шаман, твърдо решен да отмъсти за своя народ, като избие всички бели. Хари е успявал да спре завръщането на най-злите богове на червенокожите, Великите Древни, изчадия, съществували от преди самото начало на времето. Но сега срещу него се изправя нещо различно…

Преди да продължа с ревюто искам да благодаря на колегата преводач и ценител на ужаса Иван Атанасов /John At/, който ми у...

Коледата е времето, по което роднините, които иначе никога не биха се погледнали, се събират и се преструват, че си прекарват добре. Понякога това отравя празника и дори, както виждаме от този филм, свършва с пристигането на страховит демон.
Всичко започва още с ужасните разпродажби по празниците, които привличат жадните за евтини стоки потребители. Сред тях са семейство Енгел, които се мъчат да не бъдат стъпкани. Синът им Макс обаче успява да се сбие с друго момче и таткото трябва да го спасява...

Както в книгите, така и във филмите рядко се случва някое продължение да е по-добро от оригинала, като това важи с особена сила за жанра на ужасите. В “Отмъщението на Маниту” обаче, Греъм Мастертън прави невъзможното и създава книга, която е дори още по-силна и въздействаща от предшественика си “Маниту – Кошмар в Манхатън“, който е издаван и у нас.

Тоби Фенър е малко момче с голям проблем. Всяка нощ той сънува ужасни кошмари, в които призрак го моли за помощ, като го нарича с име, което не е неговото...

Признавам си, тази книга я прочетох заради заглавието. В началото дори не знаех какво означава думата /оказа се “Гробница”/, но ми прозвуча епично. Въпросът, който ме измъчваше обаче дали книжката ще е близо до шедьоври като “The Dark” или ще е по-скоро като тояжката “The Spear“. Оказа се нещо по средата, но преди крайната оценка, нека ви разкажа за какво става дума.
Корпорацията “Магма” се занимава с откриване и експлоатация на полезни изкопаеми...

Тези от вас, които следят редовно сайт “Цитаделата” са забелязали, че аз рядко пиша отрицателни ревюта. Това не се дължи на факта, че съм всеяден и харесвам всичко, което ми попадне – напротив. Просто в повечето случаи, когато не харесам нещо, не си правя труда да го завърша и не ми пука, че това се води некоректно към писателя – и от негова/нейна страна е некоректно да ми губи времето с глупости, нито пък има смисъл да си губя времето с неща, които определено не са “моята чаша чай”, както казват алафрангите. Само тази година така бих дузпата на “Кръв от Рая” от Джули Кагава, “Фенка” на Рейнбоу Роуъл и дори “Демонични песни” на Ф...