The Spear

the spear by james herbert

Тези от вас, които следят редовно сайт “Цитаделата” са забелязали, че аз рядко пиша отрицателни ревюта. Това не се дължи на факта, че съм всеяден и харесвам всичко, което ми попадне – напротив. Просто в повечето случаи, когато не харесам нещо, не си правя труда да го завърша и не ми пука, че това се води некоректно към писателя – и от негова/нейна страна е некоректно да ми губи времето с глупости, нито пък има смисъл да си губя времето с неща, които определено не са “моята чаша чай”, както казват алафрангите. Само тази година така бих дузпата на “Кръв от Рая” от Джули Кагава, “Фенка” на Рейнбоу Роуъл и дори “Демонични песни” на Ф.Пол Уилсън… Така, че всъщност за мен е много трудно да харесам нещо, просто в повечето случаи не ви занимавам с проблемите си. Понякога обаче довършвам дадена книга, било защото е почвала увлекателна, било защото съм фен на автора. Такъв е случаят с “The Spear” на Джеймс Хърбърт – докато се усетя, че ме цакат с топла бира, вече бях минал над половината и я довърших, макар и скърцайки със зъби. За мен е удивително, че майстор като Хърбърт, създал мощни хорър произведения като “The Rats” и “The Fog”, си е позволил да сложи името си върху корицата на това… нещо.
“The Spear” е поредната история в китна Англия, а главен герой е Хари Стедман. Той е частен детектив с мрачно минало – помагал е на израелските тайни служби МОСАД в битката с тероризма и така, докато не е загубил любимата си, красива шпионка. Наскоро обаче нейният брат Барух е бил изпратен да разследва бизнеса на оръжеен търговец, за който се подозира, че спонсорира враговете на родината му. Барух обаче изчезва и израелците отново викат Стедман на помощ. Макар в началото ексшпионинът да не иска да се съгласи, постепенно събитията го въвличат в злокобна нацистка конспирация, базирана на древно пророчество…
Признавам си, че за мен сюжета, в който смели герои се борят с фашисти окултисти, е дъно на спекулативната литература /макар, че Джеймс Ролинс успя да скапъли съвсем приличен роман от същия сюжет с “Черният орден”/. Когато бях по-малък, много се бях впечатлил от филма “Фатерланд”, който разказваше за алтернативна история, в която Хитлер е спечелил Войната. Баща ми обаче не бе очарован от него – можеха да заснемат не по-страшна история за съвсем реалните ужаси на комунизма в СССР, та и у нас, каза ми тогава той. Същият аргумент се появи в ума ми, докато четох тази изсмукана от пръстите клиширана простотия, в която патетични злодеи като от анимационен филм използват митичен артефакт от миналото, за да дават призрачни сили на Хайнрих Химлер. Ако бях започнал да чета Джеймс Хърбърт с този роман, нямаше и да допусна, че това е дементен гений, способен да потресе читателя – щях да спра “The Spear” по средата и да не се занимавам повече, въпреки, че вса пак на моменти талантът на автора да личи в някои по-изчанчени описания.
Като цяло обаче “The Spear” е голяма глупост. По закона на всеобщата гадост предполагам, че ако Джеймс Хърбърт някога отново започне да бъде превеждан у нас, някой наш издател ще избере точно тази книга.

Оставете отговор