Spirits from Beyond

Преди да започна ревюто на Spirits from Beyond, четвъртата книга от поредицатаGhost Finders, бих искал да уточня нещо. Аз наистина, колкото и нелепо може да ми прозвучи това, се боя от духове. Не знам дали ги има. Надявам се, че не. Факт е обаче, че ако има истории на ужасите, от които наистина да ме побиват тръпки това са точно тези за духове и демони, за същества, които изкривяват реалността около себе си и носят съобщение или отмъщение от отвъдното. Както знаем, никой не разказва истории за призраци по-добре от англичаните, които си ги имат в изобилие по разните му там замъци и стари къщи. А никой от англичаните не ги разказва по-добре от Саймън Р. Грийн, който след като покори епичното фентъзи с книгите за Синята луна, космическата фантастика с Deathstalker и ърбън-пространството с Nightside и The Secret Histories се зае с духовете и така създаде една от – вече мога да го кажа – най-оригиналните си и интересни поредици. Не, че той има такава, която да не е оригинална и интересна…
Но, стига уводни думи! Да се насочим към “Духовете от отвъдното”. В предишните три книги нашите герои – надменният, красив и смел до безрасъдство Джей Си, параноичният и лекуващ се със съмнителни хапчета телепат Хепи и маниачката на тема компютри и технологии Мелъди се справиха с три различни свърталища на призраци, иззад които надничаха още по-ужасни сили. Първо лондонското метро, с което видяхме, че духовете отдавна не се ограничават със старите къщи, после една болница, което бе наистина гадно преживяване, обобщено в заглавието на една от главите (Scalpel, scalpel, shining bright in the horror of the night), а след това и театър, която бе една от най-красивите и интересни истории за духове. Какво ли е приготвила на тримата герои този път Катрин Латимър, ръководителката на института Откриватели на Духове и избирана години наред за най-страшен човек на света от хората, които разбират от нещо?
Кръчма. Не, сериозно. След всички ужасни битки до сега, които включваха вълка Фенрир и нещо, наречено Неумиращата Плът, което още дебне из света, Джей Си, Хепи, Мелъди и призрачната Ким, която отново се връща от света на мъртвите са изпратени в една стара кръчма, за да намерят обяснение за различните истории за духове в нея. А те не са малко. За слугиня, която забременяла от богаташ и се обесила, след като той отказал да се ожени за нея. Казват, че духът й още витае из мястото, а ако останеш в хана нощем, можеш да чуеш скърцането на бесилото… За стая, в която, след като се настаниш се чува глас “Е, сега вече никой не може да ни прекъсне, а?”
И още много други такива. Стандартни истории за духове, които карат косъмчетата на врата ти да настръхнат, но, ако трябва да бъдем откровени, изобщо не заслужават вниманието на елитни герои като Джей Си, Мелъди и Хепи.
И все пак… нещо лошо се е случило в “Кингс Армс”, нещо отвратително, което продължава да се случва и до момента и привлича мъртъвците като нощни пеперуди към пламък. И когато посетителите един по един си тръгват, за да не замръкнат в странноприемницата, тримата герои, тяхната приятелка призрак и съдържателят ще трябва да разбулят място, което пази своите тайни от векове и да се сблъскат със зло от отвъдното, събудено от най-страховитите ритуали в старите, езически времена, когато цели села са били изгаряни в огромни сламени чучела, осветяващи нощта като огньове на ада.
Какво мога да ви кажа за “Духове от отвъдното”, освен че е поредната изключителна книга на Саймън Р. Грийн? Този тип наистина е най-добрият британски автор на фентъзи днес, въпреки, че интелектуалците и ранобудните припадат по Нийл Геймън и сър Тери Пратчет. Грийн обаче е способен да събужда силни емоции у читателя с броени изречения и да прегазва правилата както на жанра, така и на творческото писане, диктувано от литератори, като постигне нещо, което убягва на уж по-съвършените технически автори. В “Spirits from Beyond” той успя да ме накара да се смея и да плача, да стоя на нокти от напрежение или да си изкарам акъла, понякога всичко в една глава. Какво по-голямо доказателство за умението на един автор от чувствата, които събужда у читателите си? Грийн е от тези писатели, които никога няма да те оставят безразличен и затова аз не изпускам негова книга, макар понякога да се бавя с намирането и прочитането им. Защото знам, че си заслужава.
Очаквам следващите!