Sonic X

sonic x wide

Sonic X е аниме, излъчвано в началото на века между 2003-та и 2004-та година, заснето по популярните игри на SEGA. След като гледах и харесах игралния филм от началото на тази година, реших да му дам шанс и изгледах 40 епизода (от общо 78), а сега идва реда и на ревюто в Цитаделата, което, както може да се досетите от това, че не съм го довършил, не е прекалено възторжено.

Соник е живее в свят на антропоморфни животни, борещи с д-р Егмен, зъл учен, който иска да завладее вселената. По време на една от битките, част от животните попадат на Земята. Сред тях е и Соник, таралежът, който бяга изумително бързо. Той бързо изумява населението на близкия град, включително и полицията им, която не успява да го хване, въпреки, че асът им има на разположение полицейска формула. Истински приятел обаче таралежът намира в лицето на Крис, местно момче, чиито родители са богати, но заети и поради това той е самотен. Скоро при него се нанасят и приятелите на Соник, но за съжаление д-р Егмен също е дошъл на Земята – и решава да я завладее…

sonic x

Sonic X е занимателно аниме с чаровни герои и интересна история, която ще допадне на най-малките и донякъде напомня на класиката “Трансформърс: Армада”, излизала по същото време. Геройчетата са симпатични, като Соник е супер наперен, а Крис трогателен. Те преживяват всевъзможни приключения и се борят с най-различни противници, най-често роботи на д-р Егмен, но понякога и по-опасни врагове. По принцип обичам такива истории, но обемът от 78 епизода не ми позволи да довърша анимето, тъй като в един момент всичко започна да ми става досадно – героите ми омръзнаха и взеха да ми лазят по нервите, а развитието им сякаш се рестартираше отново и отново при следващ епизод, за да има още и още серии. Несъмнено в комерсиален план това е свършило добра работа и може би като дете щях да съм щастлив да гледам детското до безкрай, но сега ми се стори дразнещо и заради това спрях, преди да съм си развалил мнението за това все пак симпатично сериалче. Вие ако искате го вижте, пък кой знае, може, след дълга пауза, аз също да се върна към него.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор