Sniper: Special Ops

“Sniper: Special Ops” е военен екшън, който излезе в Интернет няколко дни преди “Code of Honor“. Той е дело на режисьора Фред Олън Рей, но по-важното име е това на Стивън Сегал, който е продуцент и участва във филма, макар този път да не е в главна роля.
Историята пренася зрителя в Близкия изток, а героят на Сегал се казва Джейк, снайперист от отряд командоси, които се борят с терористи за да освободят отвлечен конгресмен. Мисията е успешна, но войниците се налага да се изтеглят без Джейк, който остава сам в контролирания от врага град с ранен свой боен другар. Неговият приятел Вик /в ролята Тим Абел/ иска да се върне и да го спаси, но му забраняват – има по-важна мисия, а именно прибирането на ценни муниции. Така Джейк трябва да помогне на простреляното войниче, което приема като малък брат, а Вик ще се надява да намери начин да заобиколи преките заповеди от началството…
Обикновено винаги намирам да кажа нещо добро за филмите на Сегал, но в този случай дори и аз се затруднявам. Самият той има много малка роля във филма, а сюжетната линия с него не напредва заникъде – той си седи и гледа какво става иззад бинокъла на снайпера си. Главната роля всъщност е на Тим Абел, а човек от рекламната кампания на филма оставаше със съвсем друго впечатление. След сравнително добро начало Sniper: Special Ops започва да се влачи изключително мудно и така докато не стига до все пак хитро измисления си финал. Като цяло обаче най-големият плюс на филма е, че е много кратък – час и двайсет и четири минути, та докато се усетиш, че те цакат с топла бира той взел, че свършил.
Само за много запалени фенове на Сегал, с предупреждението, че и на тях надали ще им хареса.