Slugs

Не знам за вас, но за себе си съм установил, че когато съм изнервен, малко неща помагат така, както кървава и брутална хорър книжка. И понеже напоследък времената изправят на нокти заради хилядите ковид рестрикции, реших да освободя напрежението с нещо гадно и непретенциозно като “Плужеци” – роман на ужаса от писателя Шон Хътсън. Критиката я възприема като пунтираща класиката “Плъхове” на Джеймс Хърбърт, но аз намерих тази история за дори по-яка – може би защото животните е далеч по-отвратителни.

Майк Брейди е здравен инспектор от малкото градче Мертън, който трябва да опише състоянието на имот, оставен от собственика си Рон Бел в окаяно състояние. Когато обаче той пристига на мястото, намира трупа на Бел полуразложен и унищожен, със загадъчни следи от слуз наоколо. Озадачен и объркан, Брейди започва да открива още следи от слуз из Мертън, докато в града се случват отблъскващи инциденти. Скоро става ясно, че в канализацията са се развъдили огромно количество плужеци, придобили вкус към човешкото месо. Те припълзяват навсякъде, няма никой, който да е в безопасност. И Брейди ще трябва да ги спре, преди да е станало твърде късно…

“Плужеци” е точно това, от което имах нужда, шокираща и в същото време изключително забавна гадория, ако си падате по бруталистични изпълнения. Хътсън ловко е подбрал животни, предизвикващи погнуса сами по себе си, след което ги е променил така, че да ги превърне в перфектните злодеи за книгата си – отвратителни, слузести изчадия, които изяждат всичко по пътя си. Тук е моментът да кажа, че убийствата в романа са нумеро уно – дори Ричард Леймън не е успявал да ги измисли толкова покъртителни (поне от това, което съм му чел на български). Плужеците набарват жива плът с отчайваща лекота – все едно дали става дума за пияница, домашен заек (това няма да го простя на автора), влюбена двойка или гробар, а след това я изяждат и смилат, за да се насочат към следващата жертва. В такава книга едва ли е уместно да говоря за развитие на персонажите, но аз лично харесах героя на Брейди, както и помощниците му в битката, млад куратор на музей с препарирани животни и каналджия, изправили се срещу пълзящата напаст.

В заключение ще кажа, че дори сега, докато пиша ревюто след като съм прочел книгата, се хиля при спомена за гадостите в нея. От това имах нужда, за да разпусна. Наясно съм, че не е за всеки вкус. Но ако си падате по гнусотийки – трудно ще намерите по-добро!

Ревю на Александър Драганов