Shadowgate (Dragons of Deltora #2)

shadowgate

Търсенето на изгубените дракони продължава във втората книга от третия “Поход за Делтора” на Емили Рода, австралийска майсторска на епичното фентъзи за деца, която и в тази книга потвърждава уменията си като автор.

Една от злите четири Сестри, тровещи вълшебната земя Делтора и обричащи населението й на глад е победена със събуждането на червения рубинен дракон, ала още три остават. Сега крал Лийф и спътниците му Барда и Жасмин продължават пътя си инкогнито, с надеждата да останат скрити от всевиждащия взор на Повелителя на Сенките. Пътят им ги среща с Маскираните, странно племе номади, които развличат хората с циркови номера, ала всякога държат лицата си скрити с плашещо реалистични маски на животни. Тяхната главатарка, Бес, вижда в Лийф отдавна изгубения си син Беде и се опитва да го придума да стане един от тях. Дали кралят няма да се поддаде на омайната й магия или все пак ще си спомни дълга си да намери и извади от сън изгубените дракони? Дори да го направи, пътят му няма да стане по-лек, тъй като го очаква още една Сестра, която нашепва песен за гибелта на всеки, дръзнал да я приближи…

Удивително е умението на Рода да събира в по-малко от 200 страници събития, които на други автори биха отнели поне два пъти толкова текст, като с това обаче не губи нищо от атмосферата или описанието на героите. Историята се чете гладко и напредва бързо, като поставя героите пред различни дилеми, а във финала на историята авторката се развихря и обръща едно от най-вредните клишета на жанра – за красивия, но зъл мъж, които неизменно потиска жените – с главата надолу, като вместо това предлага послание за човещина и саможертва.

“Делтора” е фентъзи свят, който за мен вече може да се сравни с Четирите земи на “Шанара”, Мидкемия от “Сага за Войната на Разлома” и вселената на “Белгариад” и “Малореон”. Радвам се, че открих Рода, макар и да съм преминал идеалната за четенето й възраст. Продължавам нататък!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор