Salve Roma! A Felidae Novel

salve roma

Salve Roma е петата книга от поредицата Felidae на Акиф Пиринчи, но и третата, преведена на английски език, затова прочетох нея и с това вероятно приключва прегледа ми на серията, тъй като не владея немски и ми е малко късно тепърва да го уча.

Котаракът Франсис вече е на преклонна възраст, но въпреки това е сериозно ядосан на собственика си Густав, който смята да иде на археологическо пътуване до Рим без да го вземе със себе си. Хитрата животинка отдавна си мечтае да види Вечния град и решава да измами стопанина си, като се промъкне скришно в багажа му до самолета. Речено-сторено, но при кацането на летището в Италия двамата се разделят. Франсис някак си се оправя и успява да намери местните котки, ала туристическото му пътуване е помрачено от намерения труп на котка с изтръгнато ухо. Поредната, открита така през последните седмици. Така мустакатият детектив влиза в добре познатата рутина да търси мистериозен и свиреп убиец…

Salve Roma е за съжаление най-слабата книга от поредицата Felidae досега, макар това да не означава непременно, че е лоша книга – просто предишните две части са по-силни. Акиф има чудесно чувство за хумор и тук отново успя да ме развесели с наблюденията на Франсис върху живота, като например това, че леко мухлясалите спагети “Болонезе”, оставени за ядене на бездомни котки напомнят изпражнение на болна крава или отношението му към местния котарак гей Антонио, преминало от хомофобска погнуса към желание да го целуне. Малко в повече ми дойде обаче прехласването по Рим. Аз също обожавам този град, но постоянното плюене на дъги на моменти ставаше досадно. Сюжетът на книгата също минава границите на абсурда. То и предишните части танцуваха по ръба, но тук директно се гмуркаме в нелепиците, а като капак на всичко е очеизбодно кой е четириногият злодей в историята. Все пак няма да е коректно да не отбележа, че битката накрая е толкова шашкаща и безумна, че прави финала култов.

Въпреки отбелязаните недостатъци, Salve Roma e забавна книжка с чаровен протагонист и изобщо не съжалявам, че я прочетох. Литературата за животни с антропоморфни черти рядко блести с високо качество, но Felidae на Акиф Пиринчи е прекрасно изключение от общата посредственост.

salve roma german

Ревю на Александър Драганов

 

Тагове:  ,

Оставете отговор