След като прочетох основната поредица във фентъзи вселената “Делтора”, мислех да си направя по-дълга пауза от творчеството на Емили Рода, но липсата на по-добра алтернатива ме насочи към предишната й серия, “Роуан от Рин”, чиято първа книга сега представям на вашето внимание.
В село Рин, сгушено в подножието на висока планина, хората ценят преди всичко силата. Човек трябва да умее да бяга, да се катери, да плува и да се бие, та да е готов за всяко предизвикателство. На слабаците и страхливците не се гледа с добро око, а за съжаление малкият Роуан е такъв – плаши се от всичко, не си пада по физическите упражнения на съселяните си, най-много обича да прекарва времето си с букшах – кротките, подобни на крави и якове животни, които дават мляко на селяните. Ала за да дават това мляко, трябва да пият много вода, а един ден изворът от планината пресъхва. Минават дни и селото е заплашено от суша. Най-силните мъже и жени решават да се качат в планината и да видят какво става. Ала местната вещица предупреждава – най-добре е Роуан да ви води, понеже има страх, което значи, че има и ум. Въпреки нежеланието на селяните, малкото момче тръгва с тях, към върха, където го чака огнедишащ дракон…
“Роуан от Рин” е страхотно приказно фентъзи, което ще допадне на феновете на “Билбо Бегинс или дотам и обратно” на Джон Р.Р. Толкин. Рода създава изключително интересна и смислена история за страха, преодоляването му и това как привидно най-слабите от нас всъщност са най-силни, а големи и страшни мъжаги или горди непримирими жени крият комплекс, който в неподходящия момент ги пречупва. Книгата е кратка и написана така, че да се чете леко, а макар да няма размаха и мащаба на “Делтора”, има по-добре изградени персонажи и по-ценна поука. Със сигурност ще погледна и продълженията, а Емили Рода бързо се превръща в любим мой автор.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари