Вторият филм за “Междузвездни войни” от епохата на “Дисни” вече е факт с излизането на Rogue One на голям екран. Той не е продължение на “Силата се пробужда”, а прелюдие към “Нова надежда” с нови герои – но и някои вече познати образи. Режисьор е Гарет Едуардс, пробил с “Годзила” от 2014-та, а в актьорския състав виждаме имената на Фелисити Джоунс, Диего Луна, Риз Ахмед, майсторът на бойните изкуства Дони Йен, ветераните Форест Уитакър и Джеймс Ърл Джоунс /гласът на Дарт Вейдър/, Бен Менделсон, Мадс Микелсен, а също и отдавна починалия Питър Къшинг, благодарение на нова технология в компютърните ефекти.
Гален Ерсо /Микелсен/ е блестящ учен, решил да живее като земеделец, само и само за да не участва в страховитите проекти на Империята за оръжие, способно да унищожава цели планети. За нещастие обаче, опитите му да остане скрит не се увенчават успех и той попада в ръцете на амбициозния директор Креник /Менделсон/, който убива жена му и го принуждава да участва в изграждането на страховитата Звезда на смъртта. Успява да се измъкне само малката му дъщеря, която е отгледана от радикалния бунтовник Герера /Уитакър/, преди да поеме по свой собствен път. Вече пораснала, Джин /Фелисити Джоунс/ свършва като затворничка, но е освободена от Бунтовниците, които спешно се нуждаят от помощта й. Преди време, те са прекратили контакти с Герера, тъй като не одобряват крайните му терористични актове. Сега обаче той е получил съобщение от Гален, свързано със супероръжието на Империята и единствената му слабост. Джин е единственият човек, който може да стигне до стария борец за свобода, а заедно с нея ще пътуват Касиан Андор /Луна/ и саркастичният робот К-2 /озвучен от Алън Тъдик/. По пътя си, тримата попадат на още колоритни образи като слепеца Чирът Имуе, който вярва в Силата и владее бойни изкуства /както може да се досетите, това е ролята на Дони Йен/ и неговия приятел, който е майстор стрелец. Всички те обаче ще трябва да побързат – Звездата на смъртта вече е готова, а директора Креник бърза да демонстрира силата й пред жестокия моф Таркин и ситския лорд Дарт Вейдър, за да спечели още по-голяма власт в Империята…
Признавам си, че отидох да гледам Rogue One с подчертано ниски очаквания, тъй като изобщо не харесах трейлъра и останах с горчив вкус в устата след “Силата се пробужда”. Не ми допадна решението на “Дисни” да намесят съвременните политкоректни каузи в наратива на фантастичната история, като направят всички лоши бели мъже, а добрите – все жени или представители на различни малцинства. Очаквах и от този филм да е една проповед за социалната справедливост.
Но се оказа, че не е така.
В основата си, Rogue One е една човешка история. За разлика от Рей, на която всичко й се получаваше от раз и без усилия, Джин е едно обикновено, макар и борбено момиче, което се мъчи да живее в един свят, където единствената надежда да оцелееш е, както казва самата тя, никога да не поглеждаш нагоре. Битката й я среща с хора, които ще я накарат да повярва за нещо повече, а тя също ще ги вдъхнови – младият, но вече станал циничен Касиан, който ще преоткрие идеализма си, мъдрият, но и забавен Чирът, почти полуделият Герера, младият пилот на Империята Боди Рук, решил да я предаде. От това обаче, за разлика от “Епизод VІІ”, въобще не следва, че битката им ще е успешна. Да, Империята е тоталитарна държава и страда от типичната за тези образувания тромавост – повечето й щурмоваци не стават за нищо, командването е потънало в интриги кой как и доколко да се издигне в йерархията, почти не очакват някой да дръзне да им се противопостави. Но ресурсът им е огромен, а милостта непозната. Реник няма да се спре пред нищо, за да спечели повече власт, а унищожението на цели светове за него е “нещо красиво”. Вейдър, потънал напълно в тъмната страна, не се колебае да убива и след изчезването на джедаите, в галактиката няма сила, която да му се опре. А над всичко това сякаш е моф Таркин, извикан като образа на легендарния актьор Питър Къшинг с компютърен ефект, наложил го върху Гай Хенри- на моменти това личи, но като цяло аурата на този студенокръвен, безчувствен злодей е запазена съвсем точно от оригиналния филм.
Всичко това не означава, че Rogue One е лишен от недостатъци. Подобно и на “Годзила” филмът почва бавно и трудно събира сюжетните си линии, а споменатата политкоректност, макар и силно туширана спрямо предния филм /според злите езици – след специално презаснемане това лято/, на моменти прозира в почти комичното представяне на борците за свобода като пустинни забулени бунтовници, които дори гледат на холопроектори нещо като междузвезден кючек. Човешкото обаче надделява над конюктурното, а когато филмът набира скорост, отново подобно на “Годзила”, достига зашеметяваща кулминация, която не захаросва нищо, а майсторски предава усещането за едно въстание – с надеждата, първоначалния ентусиазъм при влизането в битка, увеличаването на залозите, саможертвата.
И накрая свършва с развихряне на Дарт Вейдър, най-емблематичният кинозлодей, върнал се, макар и за няколко минути, подобаващо на голям екран.
В заключение, Rogue One не е филм-събитие като “Отмъщението на ситите” или “Империята отвръща на удара” и няма да събере рекордните приходи на “Силата се пробужда”. Вместо това обаче е точно това, което казва в заглавието си – една история от “Междузвездни войни”, която е искрена и си заслужава вниманието ви.
Последни коментари