Винаги когато изпадна в депресивно настроение и си кажа, че книгите, способни да ме накарат да чета с плам на тийнейджър, вече са свършили, реалността ме опровергава. Трети ден, трета прочетена книга и трето ревю показват, че поредицата Haunted на Лий Маунтфорд очевидно ми е харесала, а Purgatory („Чистилище“) успява да вдигне драматично залозите още веднъж, достигайки епичните мащаби на сагата Ghost Finders от Саймън Р. Грийн.
Сара се завръща в имението Перон, решена да спаси душата на сестра си Хлои, пленена от злите сили в старата къща. Това обаче е задача, с която младата жена не може да се справи сама, въпреки бойния си опит от войната в Афганистан. Тя търси помощта на Дейвид Ритер – местния експерт по паранормалното, който събира екип от опитни ловци на духове. Задачата им? Да изучат къщата и да документират свидетелства, които да бъдат представени пред неговия близък приятел отец Янош, така че църквата да одобри екзорсизъм, способен да сложи край на кошмара, започнал преди векове.
Но когато свещеникът пристига, той става свидетел на неща, които надхвърлят и най-мрачните му опасения, а скоро започва да изглежда, че имението Перон има собствена зла воля и всички негови посетители са неин инструмент…
Не искам да разкривам повече от сюжета, затова ще се огранича до това, че Маунтфорд определено знае как да пише. Книгата се чете сякаш сама, въпреки кошмарните преживявания, през които преминават героите. Не е лесно всеки следващ том да бъде по-страховит и по-епичен от предишния, но авторът успява, демонстрирайки размах на въображението, който го нарежда до най-дръзките творби на Греъм Мастертън.
Героите са симпатични и лесно печелят читателските симпатии, драматургията е отлично изградена и когато истинският мащаб на заплахата се разкрива, това идва като органично развитие на сюжета, а не като произволен обрат. Привиденията са отвратителни и със сигурност могат да накарат по-чувствителните читатели да затворят книгата, но въпреки това посланието е човечно, макар и скрито в кошмарен пандемониум от призраци и демони. Финалът затваря категорично тази история и едновременно с това поставя началото на нова, обещаваща още по-епохални сблъсъци.
С тях очаквам Маунтфорд окончателно да се затвърди като един от любимите ми автори на ужаса изобщо.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари