Possession е важна книга за Лий Маунтфорд, пред която той самият поставя две големи предизвикателства. Първото е да изведе успешно поредицата Haunted извън коридорите на имението Перон. Второто си поставя сам в интервю, където споделя, че харесва идеята на филма „Монахинята“, но смята, че потенциалът ѝ е бил похабен, а той ще се опита да го реализира в този роман. Доколко е успял, ще се опитам да отговоря в следващите редове.
Сара Пиърсън е отървала затвора за убийството, което е извършила, докато е била обсебена от демон, но цената за това е висока. Сега тя е таен агент на Църквата, който обикаля света в търсене на Врати към ада заедно с отец Янош и експерта по паранормалното Дейвид Ритер. Досега е попадала на няколко сгради, обитавани от духове, но нито една не се доближава по мащаб на заплахата до имението Перон.
Този път обаче тя е повикана в стара чешка катедрала, чийто свещеник е обладан от зли сили. Когато пристига, Сара не долавя познатия ужас от старата къща, но усеща странно гадене, което ту се засилва, ту отслабва. Ще успее ли да освободи свещеника от духовете, вселили се в него, или самата тя ще попадне в капан?
С този том Маунтфорд очевидно се опитва да избегне повтаряемостта на ситуациите от първите три книги. Ако те са фокусирани основно върху обитавани от призраци къщи, то тук акцентът пада върху класическото демонично обсебване. Авторът ясно е използвал реална документация за подобни случаи, както и „Заклинателят“ на Уилям Питър Блати, но в резултат книгата на моменти става прекалено гнусна. Именно тук, според мен, той се проваля в опита си да надмине „Монахинята“ на Джеймс Уон, който беше изключително стилен и класен хорър – почти като екранизация на „Дракула“.
В същото време Маунтфорд продължава да надгражда света си и това му се получава. Разговорите с обсебения са интересни, тъй като разкриват много за концепциите, които авторът използва в хорър митологията си. Някои от идеите са рядко срещана и любопитна езотерика, която със сигурност ще изненада читателите. Ключов е мотивът за т.нар. Кодекс Гигас, чрез който се преплитат както случаят с обсебването в Чехия, така и събитията от имението Перон.
За мен като читател най-интересно беше да видя как авторът ще се справи с дилемата героите да не загинат по средата на поредицата, но историята същевременно да не изпадне в рутината на поредица от случаи, които те решават един след друг. Маунтфорд успява да го направи по начин, който естествено няма да разкривам тук – все пак се надявам някои от вас да посегнат към книгите. Мисля, че ще останете впечатлени.
В крайна сметка останах доволен от Possession. Вярно е, че книгата става жертва на принципа „език мой – враг мой“ и с нея Маунтфорд не успява да постигне поставената цел да напише по-добра история от „Монахинята“. Нещо повече – в кулминацията романът дори визуално се опира на филма. От друга страна, по-важното е, че авторът продължава да развива сюжета си и да го поддържа интересен. Затова очаквам с интерес какво е замислил в оставащите томове от сагата.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари