Pet Sematary: Bloodlines

pet sematary 2

Един филм, дори и добре да е направен, рано или късно получава прелюдие или както е по-модерно да казваме днес по английски – прикуъл. С това перефразиране на древната мисъл, завещана ни от хан Омуртаг може да се обобщи новия филм по класиката “Гробище за домашни любимци” на Стивън Кинг, сам по себе си вързан с предишната адаптация от 2019-та година, чиито сюжет развива, като се връща назад. Предвид финала на филма щеше да ми е интересно да продължим напред, но карай да върви.

В края на 60-те години войната във Виетнам бушува, а избегналият на няколко пъти призовка Джъд иска да замине с гаджето си Норма далеч от родния си град. За разлика от него приятелят му от детинство Мани, който е индианец по произход, се носи безцелно из живота, въпреки съветите на сестра си, че също трябва да се махне. Третият в компанията им Тими пък се е върнал от войната като герой, но пречупен и видимо не с всичкия си, нещо, което обаче може би не е само плод на травмите от Виетнам, но и на дело, сторено от баща му. Когато бясна птица се удря в колата на Джъд на излизане от града, младежът ще трябва да се сблъска със злото, дебнещо зад изграденото от децата Гробище за домашни любимци…

sematary dog

Когато видях, че има нов филм по любима книга от Кинг доста се зарадвах, още повече, че бях харесал и версията от 2019-та. Това, че става дума за продукция, излизаща директно в Интернет бе червена лампичка, която обаче трябваше да ме предупреди, че прелюдието няма как да е на същото ниво. Филмът не е тотална щета, като разчита на сравнително добре изградена мрачна атмосфера и немалко количество гадости, включително кървави убийства и канибализъм, без обаче да се стига до ексцесии като в поредицата Terrifier, което носи известно облекчение. За сметка на това персонажите, изиграни от актьори, уж изглеждащи познати, но без да са такива, бяха доста безлични, а някои и антипатични. Поради това към края, когато дойде кулминацията на филма с атаката на зомбитата, на мен вече историята ми беше омръзнала. Разкритията с древното минало на града бяха любопитни, но не съм убеден доколко пасват на идеята от Кинг, а злият домашен любимец, този път куче вместо котка, не е нито така запомнящ се, нито толкова плашещ колкото Чърч, макар все пак да е готин и да си има няколко добри сцени с него.

И все пак, каквито и забележки да имам, говорим за хорър по една от най-добрите книги на Краля. Колкото и да е далеч от оригинала, все нещо от ехото му е хванато и то стига, за да си струва да се види и Pet Sematary: Bloodlines.

Ревю на Александър Драганов

 

Оставете отговор