Няма как да си изкривя душата, миналата 2023-та година минах малко по периферията на аниметата и след финала на поредицата Free не си намерих нищо, което да ме въодушеви по същия начин. Все пак някои от заглавията, които проследих показаха известен потенциал и едно от тях бе музикалната сага Paradox Live the Animation.
Рап музиката е станала водеща в бъдещето, като изпълнителите водят епични битки в така наречения “Парадокс Лайф” – битка, в която създават илюзии с помощта на микрофони, направени от така наречения фантометал. Сред групите, които виждаме е и триото Bae, съставено от Алън, Хаджун и Ан. Те се борят за победата в турнир, където ще могат да се изправят срещу легендите “Бурайкан”, но всеки от тях носи вътрешни демони, които им пречат да разгърнат истинския си потенциал. За Алън това е споменът от родители, маниаци на тема класическа музика и ненавиждащи рапа, за Хаджун, това че е осиновен, при това без любов, за Ан лошото отношение на майка й. Но дори да победят призраците от миналото, на пътя на тримата има капан, защото фантометалът поразява с отвратителна болест най-умелите в употребата му…
По концепция Paradox Live the Animation напомня доста на поредицата отпреди няколко години Hypnosis Mic, само че залозите в сюжета са още по-големи и драмата по-въздействаща. Анимето има силен каст от герои и някои ценни идеи, като аз особено харесах травмата на Алън, чието изкуство е отхвърлено от семейството му като негодно. Като автор на фентъзи и слушател на поп музика донякъде ми е познато това чувство за непълноценност, внушавано ти от околната среда, макар за щастие родителите ми да нямат нищо общо с неговите. Историята на Хаджун бе по-мелодраматична и стереотипна, но за сметка на това силно изпълнена, а най-силният сюжет всъщност е с герой извън бандата, Каната, но ако Ви разкажа повече, значи да ви утрепя от спойлъри. Глобалната заплаха, явила се в последната серия дойде малко претупана, но все пак поздравявам сценаристите, че не им липсва амбиция.
Paradox Live the Animation е далече от съвършенството, тъй като на моменти е разтегнато, а в други премазва слушателя с грамадния си кастинг от персонажи (често срещан проблем в музикалния поджанр на анимето, поради който не издържах втория сезон на Hypnosis Mic), но въпреки това е емоционална история с красиви и харизматични герои, на която си струва да дадете шанс.
Ревю на Александър Драганов
Готвят и филмче!