Скъпи приятели на Цитаделата, днес се връщаме обратно към рубриката Азиатско каре за да представя новото си ревю, посветено на сериала One Piece (буквално – “Едно парче”). Казвам азиатско, защото този сериал, който дебютира по Нетфликс тази година, е вдъхновен от едноименната манга история, чиито автор е японският писател Ейчиро Ода, двукратен носител на специалната награда за манга творчество Тедзука. Японската следа в екипа може да бъде видяна и в един от режисьорите на продукцията – Стивън Маеда, който е роден и израства в САЩ, но по линия на фамилията си завинаги остава свързан с традицията на мангата и нейният културен отпечатък върху американското общество. Честно казано, аз подходих към сериала с големи очаквания, защото веднага след излизането му мнозина заявиха, че това е най-читавото нещо в Нетфликс от месеци. До известна степен мога да се съглася на фона на повечето нови продукции, които бълва платформата, но все пак ми е трудно да споделя този еуфорен оптимизъм. Защо – прочетете в ревюто.
Сериалът разказва историята на свят, много подобен на нашия, но и много различен. Само за да поясня – вселената на One Piece няма общо със Земята, макар че – подобно на нея – 2/3 от територията на това фентъзи обиталище е вода. За разлика от нашия свят обаче, One Piece е строго централизирана система, която се управлява от т.нар. Световно правителство, чиито метод за контрол е неговата огромна, военизирана структура, наричана просто Пехотата. Пехотата гарантира властта на правителството и неговите велможи по места, а нейните командири на практика управляват този свят като нейното официално лого е: пазим мирните граждани от…пирати! Пиратите са другата фракция в този свят, чието влияние се дължи на това, че всички дейности в тази вселена се извършват по вода – търговия, пътувания…дори политика. Както може би се досещате, отиваме на класическото противопоставяне между тираничното правителство и смелите борци за свобода, което е доста познато в последно време.
Ако има нещо, което прави този сериал цветен това са героите. В него ще се насладите на ексцентричния Манки Лъфи, красивата и ловка Нами, както и на студения, но рационален фехтовач Ророноа Зоро (в ролята – звездата от Рицарите на зодиака – Макеню). В сюжета има интрига и напрежение, което прави историята гледаема и вълнуваща, макар и на места това да се компенсира с малко повече излишно говорене от страна на злодеите в лицето на зловещия, жесток вице – адмирал Гарп и неговите моряци. Друга много положителна черта на сериалчето е пъстротата му – вселената на One Piece вкарва зрителя в свят с много същества и легенди, което до голяма степен е похват, сходен на този който Джордж Лукас използва за да задържи вниманието върху последните три епизода от Междузвездни войни. Но тук все пак личи запазената марка на японското перо. И точно в това е проблемът на сериала – той е безжалостно американизиран, а традиционните японски мотиви, които Ода е вложил в историите си са орязани. Или ако трябва да бъде по-кратък – екипът на сериала е изрязал японската душа на този сериал, вкарвайки в него захаросани социални послания и герои – които с цялото ми уважение – колкото и да са дайвърсити никога няма да се доближат до оригиналната история, освен може би играта на Макеню…по разбираеми причини. Добрата новина в заключение е, че това е направило историята просто по-скучна, макар, както сочи опита от последните години – да можеше и да е по-зле.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари