Отдавна не бях чел юношенско фентъзи, не толкова защото нямах желание, колкото заради липсата ми на доверие в съвременните, най-често конюктурни автори. Затова й се върнах към една класическа книжка в жанра – Old Magic на Мариан Кърли, излязла през вече далечната 2000 година. Бях я чел преди много време, докато работех като рецензент за издателство “Инфодар” и я препоръчах за издаване, но за съжаление до такова не се стигна. Сега най-сетне сколасвам да я представя за Цитаделата, след като я минах отново, разбира се.
Кейт е младо момиче, отгледано като вещица. Тя владее специални заклинания и макар да крие това от съучениците си, те усещат, че е особнячка и не желаят да общуват с нея. Един ден в класа й идва нов ученик, красив, но непохватен младеж на име Джарод. Кейт веднага усеща, че той притежава опустошителна магия, за която обаче е в неведение, а това предизвиква серия от непрестанни бедствия около него. Момичето се опитва да се свърже с него и да го убеди в това, че трябва да овладее силите си, за да не пострада, но Джарод изглежда слабохарактерен и непоправим скептик, отказващ да повярва, че свръхестественото е възможно. Оказва се, че през целия си живот той е бил преследван от нещастия, за които Кейт разбира, че са причинени от родово проклятие, измъчващо семейството му поколения наред. Сега тя ще трябва да убеди Джарод да приеме истината за себе си и така да пречупи цикъла на страданията, преди те да погубят цялото му семейство…
Спомените ми за Old Magic от едно време бяха, че е страхотна книга и макар при втория прочит младежкият ми ентусиазъм да го нямаше, добрите ми впечатления се потвърдиха. Действително някои от елементите в сюжета, най-вече този за досадните и прости съученици, да ме подразниха с предвидимост, но плюсовете са повече. Наскоро Петя Иванова от клуба на Цитаделата ми каза, че е отчаяна затова, че героините в съвременното фентъзи са неизменно в едната от двете крайности – безпомощни и чакащи да бъдат спасени или нагли и настървени. Кейт обаче успява да се позиционира по средата на тази координатна система, като не може от първата глава да се справи с всяко предизвикателство, както Селена от “Стъкленият трон” например, но в никой случай не е и куфар като Бела от “Здрач”. Напротив, тя е носителката на познанията за магията и изпълнява ролята на гид за Джарод. Той също прави добро впечатление с това, че не е стандартният алфа коч, характерен за юношеските романси, а напротив, несигурен, измъчен герой, израстнал покрай момичето, в което постепенно открива, че е влюбен. Злодеят на историята се разкрива във втората половина на книгата и е отлично направен, майстор на свръхестественото с изключителна харизма, уверен и безжалостен. Добро впечатление ми направи, че историята не е за спасяването на света, а лична, за разваляне на зла магия, чиито проявления звучат като почти достоверни разкази за нешастия, причинени от паранормалното. Развръзката е поднесена красиво и ще зарадва читателите, а това, което постигат героите е изстрадано и поради това заслужено.
На моменти към края Old Magic ми се видя с леко неравно темпо, където не трябва разтеглена, където е необходимо претупана, вероятно защото не бе избран съвсем точния момент когато Джарод трябва да еволюира и отключи силите си. Това обаче е дребен детайл, който не съм сигурен, че много хора ще забележат. Като цяло става дума за чудесно младежко фентъзи, от времена, когато хубавите книги ги приемахме за даденост, а не е трябвало, защото не са. Мариан Кърли има и една трилогия от онзи период, като се надявам на някакъв по-късен етап да успея да представя и нея в Цитаделата.
Статия на Александър Драганов
Последни коментари