Nexie (Five Nights at Freddy’s: Tales from the Pizzaplex #6)

След великолепните Submechanophobia и The Bobbiedots Conclusion поредицата Tales from the Pizzaplex от света на Five Nights at Freddy’s излиза от релси с шестия том – Nexie. С риск да стана злобен в натякването си, замяната на Ели Купър и Кира Брийд-Райсли с Кели Пара и Андреа Уогънър все повече изглежда като недобро решение за поредицата.

Титулната повест ни разказва за бедно момиче, което едвам убеждава дядо си да й купи Некси – кукла от пицаплекса на Фреди Фазбеър, която трябва да е нейна приятелка, но идва дефектна, както външно, така и вътрешно. Тази история повтаря историята за Елеанор от първия том на Fazbear Frights, сюжета за момчето с балона от ако се не лъжа шестия том на същата поредица, както и тази с дружелюбното лице от вече не помня, а и не се интересувам от коя точно книга. Идеята е, че е дъвкано нещо, протяжно и досадно, с единственият плюс действително гнусната и гадна сцена за финал. За съжаление това е типичната форма за Андреа Уогънър, която когато иска може да пише върховно, но не й се случва достатъчно често, а тук съвсем не.

Втората повест Drowning (“Удавяне”) е на Кели Пара, но все едно е от Андреа в лоша форма. Момиче се губи във виртуална реалност на аквапарк, където го преследва отмъстителния дух на удавница. Забележително неоригинална история, приличаща на компилация между нивото на басейните от градската легенда за The Backrooms и историите за Садако от Ringu. И тук единственият плюс е в гадния финал.

Като в перверзна игра, след този ретур Кели ни връща обратно на Андреа, която ни разказва The Mimic, повест, разкриваща произхода на злодея, доста банален и съвсем не така ефектен като този на Елеанор от Fazbear Frights или двойницата на Чарли в “Четвъртият гардероб”. След това има преследване из помещение стил “Петък 13-ти”, в същия дух е и епилогът, само дето това, което работи на филм, на книга е досадно, особено ако го пише Андреа.

Ми толкоз за този том. От трите големи поредици за Фреди Фазбеър тази за Пицаплекса се очертава като категорично най-слабата, най-вече защото се усеща като бледо копие на Fazbear Frights, която от своя страна изсмуква емоцията от издадените на български романи и остава само с гадориите. Надявам се последните две антологии от серията да ми променят мнението, но за целта трябва наистина да вдигнат нивото.

Ревю на д-р Александър Драганов