Аниметата за идоли винаги ме успокояват и са безопасен избор, когато не мога да си намеря по-жанрово заглавие по вкуса. Marginal #4 the Animation е сериалче от 12 епизода, излязло през 2017-та година. Стигам до него със закъснение, но както се казва, по-добре късно, отколкото никога.
“Марджинал Фор” е банда от музикални идоли, сформирана докато те са още тийнейджъри. В нея участват двамата братя близнаци Ар и Ел, сериозният и отдаден на рационалното мислене Руи, експлозивният любител на екшъна и корейския лют сос Атом. Предстои им дебютен концерт заедно с останалите групи от музикалната компания “Питагорас”, а преди него проследяваме начина, по който съчетават подготовката за него и работата на певци със задълженията в училище, сред които влиза и сформирането на клуб. Когато обаче настъпва големият ден на концерта, мечтата им да изпратят целувките си до края на галактиката (като гледате анимето, ще разберете за какво става дума) скроява капан на звездата Атом…
Marginal #4 the Animation е разкошно аниме, макар че ако трябва да съм обективен, за да го харесам толкова може би ми повлия и това, че няколко месеца не бях гледал нищо за идоли. Анимацията не е от най-скъпарските, но въпреки това е красива и всичките момчета са нарисувани много симпатични. Сценарият не предлага кой знае каква драма, но създава приятна атмосфера с приключенията на чаровните герои, а финалната серия си има и необходимата доза екшън, достигаща кулминация в абсолютно уникален завършек. Музиката и песните галят ухото, както си и трябва в този жанр. Всъщност единственото, което не ми хареса е единичен епизод, представящ криминална история с участието на певците като актьори в нея. Това е интересен похват, който показва колко разнообразна е работата на идолите и връзва интригата за предпоследната серия, но самото крими не ми беше по вкуса.
Като цяло обаче последната забележка е бял кахър на фона на цялата история. Marginal #4 the Animation е чудесно музикално аниме, което ще допадне на всички, обичащи идолите от Азия. Дайте му шанс и няма да съжалявате!
Ревю на Александър Драганов




Последни коментари