Longlegs

Longlegs бе най-чаканият хорър за ценителите на жанра тази година, като продуцентите му от Neon проведоха перфектна рекламна кампания и заслужено спечелиха над 100 милиона долара в бокс-офиса при вложени под 10 за бюджета. Филмът им получи и гръмки сравнения с “Мълчанието на агнетата”, но реалността е, че сюжетно и като атмосфера той е значително по-близък до жанровата класика Sinister и не толкова оригинален и смайващ, колкото го препоръчват. В действителност той разчита почти изцяло на атмосфера и резултатът наистина е визуално внушителен, но остава едно чувство за леко недоволство, защото рекламата бе прекалена на фона на крайния резултат.

Лий Харкър е млада агентка от ФБР, която има свръхестествена интуиция за разрешаването на криминални случаи. Точно заради това тя бива поканена да разследва зловещия случай със серийния убиец Лонглегс, който кара цели семейства да се избиват и не оставя никаква следа от себе си, ако не броим загадъчни писма, написани в неразгадаем шифър. Но макар от дълго време злодеянията му да са изглеждани неразрешими, Лий бързо достига до пробив и започва опасно да приближава деянията на убиеца, като с ужас научава, че той е свързан с тайнствен инцидент от миналото й…

Филмът доста напомня на”Греховен” (Sinister), според мен повече, отколкото трябва. Злодеят, който кара хората да избиват близките си, обреченото разследване, което няма да доведе до нищо добро, безумният финален обрат, разкриващ умопомрачителната история – всичко се римува, единствената разлика е, че тук злодеят е окултист, а не направо демон, но това е доста козметично. Наречете ме претенциозен, но за мен не е добре след толкова много хвалби и перчене да разкриеш, че всъщност си преписвал.

От друга страна, там където губи точки по оригиналност, режисьорът Озгуд Пъркинс наваксва с атмосфера. “Лонглегс” е заснет блестящо, с уникално осветление, изключително запомнящи се кадри, майсторски подбрани декори, като цяло сполучлив грим за персонажите, макар с образа на самия убиец, изигран от Никълъс Кейдж, да се е прекалило. Майка Монро, натрупала слава с It Follows, показва чувствително израстване като актриса и тук се справя чудесно с представянето на персонажа си, без да разчита на външен вид, направена е да изглежда подчертано професионално.

Като цяло “Лонглегс” е над нивото на комерсиалните хоръри като “Пришълецът: Ромул”, “Чонси”, “Нощно плуване” и “Карти на смъртта”, които излязоха на голям екран тази година, просто е направен с повече мерак от тях, усеща се творческа искра, страст, която в масовата конфекция липсва. В същото време, не мога да кажа, че той превъзхожда другите висококачествени инди ленти от годината – не е толкова стряскащ колкото Late Night with the Devil, липсва му сърцето на Arcadian (“Челюсти в мрака”), няма и уау-фактора от иновативната перспектива на In A Violent Nature. Единственото, в което ги бие категорично е екстремният сатанизъм, който се демонстрира във втората половина на филма. Това ще скандализира част от публиката, макар че не е нещо ново за Холивуд, демонстрирано е както през 60-те с “Бебето на Розмари”, така и в следващите десетилетия с многото части на “Поличбата”. Като цяло то помага “Лонглегс” да има едно скверно усещане, което действително го прави въздействащ и смущаващ филм.

В заключение, Longlegs е филм, попаднал в ситуация, напомняща “Параграф 22” – за да постигне като цяло заслужения си успех, той проведе уникална рекламна кампания, която запали всички фенове да го гледаме. Но макар да е сполучливо направен, създадените очаквания бяха такива, че за съжаление той не успя да им отговори напълно, тъй като не е шедьовърът, който очаквахме, а просто хубав филм на ужасите.

Ревю на д-р Александър Драганов