Една от най-големите изненади за мен тази година бе документалният сериал „Лъв“ на National Geographic. Разбрах за него броени седмици преди излизането му, като веднага ми направи впечатление, че е дело на Джон Фавро, режисьора на игралния римейк на „Цар Лъв“ от 2019 година. Явно не е бил готов да остави темата, но вместо да разчита на специални ефекти, този път е заснел жизнения път на реално животно, а за музикалното оформление отново е събрал звездния състав на Ханс Зимър и Лебо М.
„Лъв“ ни запознава с Кио, малко плашливо лъвче в прайд, където няма други негови връстници. Братята му са по-големи, а игрите им са твърде груби, затова животинчето все се крие при майка си, докато се мъчи да оцелее в красивия, но труден свят на африканската савана. Роднините му се мъчат да си набавят плячка в тежки битки с огромните биволи, трябва да внимават да опазят улова от коварните хиени, а Кио да преодолее страха си. Ще дойде ден, когато младото лъвче ще трябва да извърви собствен път до царската корона, но ще е невъзможно да го направи сам. За да успее, ще е необходимо да оформи коалиция с братята си…
Това е красиво заснета история от 4 епизода, всеки от по 40 минути (50 в ефира на Nat Geo, където пускат и реклами). Кадрите, които Фавро е уловил, са великолепни и пресъздават по неповторим начин красотата на Африка, която е точно толкова невероятна, колкото я помним и от фантастичните декори на „Цар Лъв“, само че този път е истинска. Умело е проследил и възхода на главния си герой, като с монтажната работа е разказал старата като света история за плахото момче, превърнало се в герой, доказвайки, че тя не съществува само във въображението на разказвачите, а почива на реални архетипи.
Като недостатък може да се посочи темпото на действието и това, че на моменти историята е разфокусирана. Нормално е режисьорът да е искал да покаже всичките си фантастични кадри, но не винаги е съумял да ги сглоби в завладяващ наратив. Прави ми впечатление, че „Цар Лъв“ е час и половина, толкова е и най-известният документален филм за лъвове, а именно Brothers in Blood. С далеч по-голямо времетраене „Лъв“ е доста по-муден.
За сметка на това е по-достоверен от измислената приказка и по-приятен за гледане от бруталния филм за Мапого. Това му позволява да е чудесно преживяване за малки и големи зрители, което препоръчвам на всички, обичащи един от най-величествените биологични видове в света – могъщият цар на животните, лъвът!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари