Leven Thumps and the Eyes of the Want
Ако трябва да разсъждавам в посоката, в която го прави Гет – един от главните герои в ставащата все по-популярна поредица “Левън Тъмпс” (за жалост, у нас все още предстояща за издаване) – вероятно съдбата реши да ми докара в ръцете най-напред третата книга от поредицата, прескачайки втората благодарение на неуредиците, получаващи се понякога при поръчката на книги от чужбина. Въпреки това кратко проучване в Интернет ми позволи да узная какво се случва във втората книга, “Leven Thumps and the Whispered Secret”, за която, между другото, храня надежди, че някой ден ще успея да си набавя. Така или иначе топлите чувства, които изпитвах към оригиналната първа част, “Leven Thumps and the Gateway to Foo” са така силни, че почти не усетих притеснение, започвайки третата книга и веднага успях отново да се свържа емоционално с героите, макар, че трябваше да напасвам сюжета в движение.
След победата си над злия Сабин, младия Левън Тъмпс, измъкнат от мизерното си съществувание в Оклахома и замъкнат в приказния, но и смъртоносен свят на Фуу, е успял да се справи някакси и с дясната му ръка Джамуун, но това не е станало без жертви. На свобода е била пусната Шептящата Тайна, а ако тя се разчуе, гибел очаква както верният приятел на Левън Кловър, така и всички от пухкавия вид на психопантите – мили създания, служещи на хората и верни им завинаги.
Гет за щастие и върнал царствения си вид и вече не е клечка за зъби, а прекрасен и силен литен, но за сметка на това Уинтър е лишена от могъщия си дар да замразява и то точно в най-лошия момент. Докато останките от Сабин се мъчат да се върнат към живот, подпомагани от странния Езра – тъмната страна от характерът на Гет – още по-злокобни сили се надигат във Фуу. Левън е призован да отиде до Желаещия (The Want) – могъщ пророк, който обаче е полудял от виденията, които вижда и крие черна и ужасна тайна за момчето. В това време Гет среща предателството на някогашния си приятел Азур и с тъга, открива, че много от нещата, които е оставил във Фуу сега са покварени от злокобна сила, намираща се под почвата на приказната страна и вплитаща все повече души в черните си кроежи…
Ако хората си спомнят ревюто на първата книга отпреди две години, във връзка с което взехме интервю от самия автор Обърт Скай, ще видите, че поредицата за Левън тръгна като много подобна на тази на Хари Потър, макар и носеща свой чар и самобитност. Към третата си част тази сага вече е съвсем различна и самостоятелна и даже ми е трудно да намеря с какво точно да я сравня – макар сюжетите и мотивите в нея да се намират в много други фентъзита, начина, по който са изпълнени е коренно различен и не прилича на никоя друга книга, която съм чел. Обърт Скай си е направил труда да изгради съвършено оригинален свят, населен с чудновати и наистина неизмисляни до този етап създания, носещи наистина атмосферата на сън – странна и понякога объркваща, прекрасна и понякога страшна, винаги приказна. Фуу не прилича нито на Хогуортс, нито на Нарния или Средната Земя – тя е напълно различен свят, в който действат различни закони и именно те са част от причините, правещи книгата толкова интересна, тъй като те разгръщат самото понятие фентъзи в пълният му смисъл – а именно фантазия. Една прилика с Хари Потър е останала и тя обаче е само като бонус – читателят се привързва изключително към главния герой Левън и заедно с него съпреживява и радостите, и скърбите му, и учудването му от изненадите, които странният свят му е подготвил.
Поради всичко това краят на книгата е изненадващ, макар да следва каноните на жанра и обещава много интересни финални две части от поредицата, в които вероятно ще се разгърне истинска война. Можем само да се надяваме “Инфодар” да издадат книгите по-бързичко.
Последни коментари