Kyofu, известен още и като The Sylvian Experiments, е японски филм на ужасите от 2010 година. Негов режисьор е Хироши Такахаши, известен като сценарист на Ringu – оригиналната киноверсия на поредицата, позната на Запад като “Предизвестена смърт”. Това обаче е оригинална и в някои отношения дори по-угнетителна история.
Историята започва с поредица от отвратителни експерименти, провеждани върху мозъците на пациенти, които са манипулирани хирургически и стимулирани с електричество. Това предизвиква смущаващи халюцинации, но хирурзите са убедени, че в действителност позволяват на сетивата да достигнат до същинското ниво на реалността, като им дадат достъп до светове, скрити за нас. И наистина пред всички внезапно се явява ярка светлина, която докторите започват да гледат, без да подозират, че и децата им също ще станат неини свидетели.
Години по-късно млада жена ще се събуди в подобно на болница съоръжение, където ще й съобщят, че е вече покойница. Тя ще види собствения си труп и ще бъде отведена в микробус заедно с други като нея, за да може да премине оттатък, макар според шофьора задгробен живот да няма. “Просто изчезваме”, казва той на самоубийца, уплашена от това, че я чака “страшно място”. В това време със сестрата на първата починала се свързва полицията, която разследва станалото като случай с безследно изчезване. По време на разпита тя отново ще види ярката светлина, на която е била свидетел като дете…
Японските филми на ужасите (разговорно наричани джей-хорър) са почти винаги впечатляващи, но човек трябва да ги гледа в правилното настроение, тъй като се потапя в свят, различен от този, в който сме израснали не само хората в западния свят, но и изобщо всички, почитащи авраамически религии. Познатото деление на добро и зло тук отсъства или е притъпено, надежда за отвъдното почти липсва, не се дава и кристална яснота за космогонията на света, а се пускат податки, които дразнят, но никога не задоволяват напълно любопитството.
Аз гледах Kyofu точно с правилната нагласа и успях да му се насладя, макар това да е объркан и странен филм, напомнящ повече на сън, отколкото на ясно изградено художествено произведение с увод, кулминация и заключение. Сюжетът започва и се разгръща зловещо, но постепенно губи цялостния си наратив и започва да се разпада на мозайка от сцени, за които не е сигурно кое е фантазия и кое реалност, а няма и ключ за да го разбереш, както е в считания уж за много сложен “Генезис” на Нолан. Посланието е лъвкрафтово, че същината на реалността е може би умишлено скрита от нас и ако надзърнем към нея, може би единственото, което ни очаква е безумие.
Kyofu или The Sylvian Experiments е мощно предложение на джей-хоръра, но единствено за ценители, готови да се отпуснат и изпитат филма като усещане, вместо да се мъчат да го схванат.
18+
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари