Kowabana #1

Тара Девлин е писателка, заела се с благородната задача да запознае западния читател със съвременния градски фолклор на страната, в която живее – Япония. В Цитаделата вече разгледахме томовете от поредицата Toshiden, а днес насочваме вниманието си към първия том от другата ѝ поредица – Kowabana.

Тук ще откриете разкази, преведени от японски форуми – истории, представяни като истински, реално преживени случки. Гаранция за автентичност няма, но едно е сигурно: част от тези сюжети могат да накарат косъмчетата по врата ти да настръхнат. Девлин ги подрежда в различни тематични блокове, сред които голям дял заемат произведенията, свързани с Обон – японския фестивал на мъртвите. Това е нещо като нашата Задушница, но възприето много по-директно и естествено в паранормалния му аспект. Други разкази са училищни истории, като силно впечатление правят тези за Кокури-сан – японската версия на уиджа дъските, които не по-рядко от западните завършват със злощастни последици.

В предговора Девлин споделя трогателната история за това как е заминала за Япония заради анимето и в началото не е разбирала и думичка, въпреки че е учила езика предварително. И все пак тя чудесно улавя атмосферата на местните легенди – в страна, в която според нея е напълно нормално някой да те попита дали си виждал призрак, особено около дните на Обон.

И за да ви подгря любопитството, ще преразкажа накратко една от историите, които оставиха най-силно впечатление у мен:

Млад мъж наема апартамент изгодно, но от време на време чува странно дращене откъм стена, зад която няма жива душа. Един ден поканва приятелката си у дома и когато звукът отново се появява, я пита дали си въобразява или и тя го чува. Момичето позеленява и го моли да напуснат апартамента незабавно. Когато вече са навън, тя му казва:

— Ти явно само чуваш дращенето. Но аз видях и черната ръка, която се подаде от стената, за да прокара ноктите си по нея…

Гейм, сет, мач.

Ревю на д-р Александър Драганов