James Potter and the Curse of the Gatekeeper
Преди по-малко от година, обхванатият от пост-Потър депресия американски писател Джордж Норман Липърт създаде свое любителско продължение на поредицата на Дж. К. Роулинг, “James Potter and the Hall of Elders Crossing”. То постигна шеметен успех, като бе свалено над един милион пъти от официалният си сайт. Неочаквано високият интерес към великолепно написаната история, далеч надхвърляща качеството на повечето фен-фикшъни, провокира автора да напише продължение, което бе пуснато онлайн през месец септември в нов, отново специално подготвен за целта сайт. Признавам си, аз бях малко скептичен към това продължение на продължението, опасявайки се, че Липърт ще изкриви твърде много света на Роулинг, повтаряйки грешката на Ник Перумов с продълженията на “Властелинът на Пръстените”. Сега след като съм прочел книгата, мога да кажа, че Липърт наистина си е позволил доста волности, но това не се отразява на качеството на романа, което е много високо, нито на специфичното Потър-чувство, характерно за романите на Роулинг и първата книга на Липърт, чувство, което е неописуемо и го разбират само онези, прочели историите от любимия магьоснически свят.
Джеймс Потър навлиза в своята втора година като ученик в “Хогуортс”, като макар на пръв поглед проблемите му да изглеждат много по-малки от тези на баща му, това на практика не е така. Призованият от миналото Мерлин е станал директор на “Хогуортс” и мнозина все още се страхуват от него, а Джеймс е силно разтревожен и от това, което отчита като огромна грешка на Разпределителната шапка – а именно да изпрати малкият му Албус Сивиръс в “Слидерин”, докато ужасния малък Скорпиус Малфой е записан в “Грифиндор”. Джеймс се тревожи, че онези, които все още имат добро мнение за лорд Волдемор, ще се опитат да оплетат малкия Ал в мрежите си, но всеки опит да им се противопостави може да бъде изтълкуван като завист към по-малкия му брат, който се оказва роден за куидича.
Скоро обаче Джеймс се натъква на много по-сериозна заплаха. Второто пришествие на Мерлин, за което той неволно е отговорен, може би е само предвестник на далеч по-страшен враг – мистериозният Пазител на Портите, създание на абсолютното зло, идващо от бездната между живота и смъртта, което може да донесе гибел на цялото човечество…
Втората книга на Липърт за света на “Хогуортс” е много по-интересна от първата, макар, че някои фенове, твърдо държащи на канона биха били ужасени от това как той си играе с историята на магическия свят, нагаджайки я към целите на своята книга. Според мен обаче разкритията и митологията, които добавя са много интересни и правят книгата му изключително четивна и напрегната. Това обаче нямаше да има същия ефект, ако Липърт не бе описал майсторски характера на Джеймс, правейки го герой симпатичен и обичлив точно като баща му. Финалната конфронтация (или по-скоро, една от тях) умишлено напомня на последната битка от “Хари Потър и Стаята на Тайните” и ще напълни душата на всеки ХП фен, а като цяло книгата оставя читателя удовлетворен, но и нетърпелив за още. За щастие, въпреки, че Липърт не получава нищо за труда си, понеже ползва света на Роулинг, той остава ентусиазиран и е възможно да напише нова, трета история за големият син на Хари Потър, за което и намеква и втората книга. Дали това ще стане, можем само да гадаем, но досега Липърт се справя отлично с ролята на наследник на великата Дж. К. Роулинг и всички, които ме познават знаят, че съм голям фанатик на тема “Хари Потър” и не бих го казал, ако не е така.
Затова ви препоръчвам да прочетете книгата, изтегляйки я оттук. Няма да съжалявате!
Последни коментари