Докато чакаме излизането на “Четвъртият гардероб” на български език, в Цитаделата започваме да представяме пред читателите и другата голяма поредица книги по игрите Five Nights at Freddy’s, а именно Fazbear Frights. Това са колекции повести по идея на Скот Коутън, написани от авторски колектив. За първата книга Into the Pit (“В ямата”) негов партньор е Ели Купър, която върши феноменална работа.
Into the Pit е заглавието и на първата повест, откриваща книгата и поредицата. В нея се запознаваме с Осуалд, малко момче от западащ малък град. Родителите му са се отказали да се преместят и сега семейството живее в бедност. Лятото идва, но поради липса на средство хлапакът прекарва дните си в библиотеката и пицарията на Джеф, откъдето си взима пица на парче, само със сирене, защото е по-евтина. Някога това заведение е било далеч по-представително, но в наши дни единственият спомен за тези времена е една яма с топки. Когато един ден, угнетен от скука и сърдит на баща си, Джеф влиза в неяq той ще се прехвърли назад във времето, когато пицарията е гъмжала от деца, идващи да джиткат на най-новите аркадни игри в нея. За жалост обаче момчето ще срещне и мъжът в костюм на жълт заек, сложил край на тази идилия…
Този разказ е фантастичен и макар да на пръв поглед да напомня книжките на Р.Л. Стайн от поредицата Goosebumps, всъщност предлага доста остър социален коментар за упадъка, сполетял някои части на САЩ, резултат от затворени фабрики и бизнеси. Купър изгражда чудесно образа на малкото момче, което се мъчи някак да разнообрази сивото си ежедневие, но за жалост това го изправя срещу пълен ужас. Сцената, когато лапите на жълтия заек се подават от топките, за да сграбчат баща му е уникално кинематографична, но все пак това е най-милият и добронамерен разказ в сборника, с известен оптимизъм и вяра в доброто. Другите не са такива.
To Be Beautiful ни запознава със Сара. Тя е младо момиче в трудна възраст и за потрес на най-добрата си приятелка Аби по цял ден мисли как да стане по-красива. Сара мрази пълничките си ръце и крака, смята, че има фигурата на картоф и презира големия си, топчест нос. Тя иска да е като мажоретките в училището, хубава и желана, но няма средствата, за да го постигне, а единственият път, когато опитва да боядиса косата си, резултатът е катастрофален. Един ден обаче късметът й сякаш проработва, когато минава покрай стара автоморга и намира вътре метална кукла на красиво момиче с грима на клоун. Сара разбира, че това е робот, когато успява да включи куклата и за нейна огромна изненада се оказва, че машината има изкуствен интелект и започва да се държи с нея като добра фея, като й помага най-сетне да придобие красотата, за която винаги е копнеела. Но цялата й помощ идва с уговорка, че тийнейджърката трябва да носи медальон на врата си и да не го сваля никога…
Тази повест ме разби. През цялото време тя върви доста лежерно и звучи яко момичешки, но въпреки това през цялото време усещах неясно безпокойство, досещах се, че нещо във всичките сбъднати мечти не е както трябва. В никой случай обаче не можех да допусна какво ме чака във финалния обрат, хвърлил ме в ужас и потресение, най-малкото, защото не очаквах да прочета подобно нещо в книга, уж писана за деца. Рядко съм попадал на толкова злонамерен завършек, може би само Греъм Мастертън е способен на толкова брутален край на историята. Първокласен хорър, но ако хлапетата наистина харесват тези книги, а оценките в Интернет подсказват, че сме им любими, значи ние някъде фундаментално бъркаме в напразните си опити да ги опазим от присъствието на Танатос в литературата за тях.
Count the Ways е третата повест в антологията и макар за нея вече да бях подготвен за това, че Five Nights at Freddy’s минава в режим на безкомпромисен хорър, успях да остана покъртен. Героиня на тази история е Милисънт, която живее с дядо си след като родителите й са заминали да работят в Саудитска Арабия. Мили, която мрази името си, защото се римува със silly (глупав) е гот и пише мрачни стихотворения за смъртта и се държи грубо с дядо си, въпреки че възрастният човек не й се сърди и смята, че това е заради възрастта. Когато запознанство със симпатично момче в училище не се развива така, както Милисънт си го е представяла, девойката се зарича да не празнува Коледа и по време на светлия ден се скрива в затрупана с джунджурии работилница, където намира стар, посивял мечок с бомбе на главата…
Макар Мили да звучи доста глупава на моменти, тя ми беше най-симпатичната героиня в книжката и искрено съчувствах на съдбата й, а именно да попадне най-гадната версия на Фреди Фазбеър, с която съм се срещал досега, брутален садист, който по приветлив начин описва всичко, което може да ти направи, просто защото може. Смазващ разказ, последните редове наистина натъжават, макар финалът привидно да е отворен.
Книгата има и епилог, намекващ, че поредицата е мозаечна и отделните етюди, описани в повестите съставляват едно чудовищно цяло, което ще се разкрие в следващите томове. С нея създателят на поредицата Скот Коутън се утвърждава като водещият черен ум в хоръра на нашето време, магьосник на ужаса, успял да се представи за пред широката общественост като нов Р.Л. Стайн, пишещ забавни страхотии за децата, но всъщност майстор на жанра от ранга на Кинг и Мастертън.
Ако искате да видите тази и други негови книги на български, закупете си вече излезлите досега – “Сребърните очи” и “Изкривените”!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари