House of Bones

house of bones

В последно време ми се случи да зарежа доста книги и поредици по средата, просто защото бях недоволен от нивото на авторите. Осъзнах, че съм в криза и имам нужда от доказано, сигурно качество. Такова може да се намери при много малко писатели, но поне за мен пръв сред тях е Греъм Мастертън, носител на наградата “Брам Стоукър” и автор на класиката “Маниту – Кошмар в Манхатън”. Той отново не ме разочарова с великолепната книжка House of Bones – “Дом от Кости”.

До съвсем скоро Джон е бил младо момче с тийнейджърски мечти и забавления – да кара кънки, да стане рок музикант. Но след като майка му получава инфаркт, той трябва да помогне вкъщи и за ужас на приятелите си се хваща на работа във фирма за продажба на недвижими имоти. Дивата прическа, обеците вече ги няма – облечен е с костюм и може само да гледа с тъга към онези, които имат възможност да си позволят да почиват през лятото. Още в първия ден обаче се оказва, че работата му не е толкова скучна, колкото е очаквал – мъж идва да огледа имот от специален списък и скоро след това изчезва. Подозирайки нещо нередно, Джон отива да огледа имота с колега и става свидетел на нещо неописуемо. Когато в друга къща от споменатия списък полицията открива стотици скелети, вградени в тухлите, младежът разбира, че е нагазил в смъртоносна тайна и наистина, скоро след това някой или нещо започва да го преследва, намирайки се винаги на крачка пред него…

dom kosci

Уменията на Греъм Мастертън в писането на остросюжетна литература винаги са ме изпълвали със страхопочитание, като тази му книга не е изключение. Греъм започва с нещо загадъчно и зловещо, след това те запознава с герои, които звучат естествено и карат читателя да се привърже към тях, а после ги сблъсква с безграничния ужас на древно проклятие, оцеляло до наши дни. В тази му книга впечатление прави младостта на героя, тъй като Греъм рядко пише за юноши, но му се е получило чудесно – едно момче на прага на зрелостта, което много бързо ще трябва да порасне, за да спре всепоглъщащо зло. Злодеят също е много добре направен, правдиво и с нотка на трагизъм, а страховитият му слуга, който убива за него е толкова страшен, че на няколко пъти докато четох книгата поглеждах боязливо към сенките в спалнята си. За мое облекчение поне убийствата не бяха толкова кървави и брутални, както авторът понякога може, така че можех да спя спокойно 🙂

House of Bones е страхотна книжка, дело на един от най-талантливите разказвачи в жанра на всички времена. Благодарен съм на Мастертън, че ми върна удоволствието от четенето, позагубено след няколко седмици срещи с дървенца. Мисля да остана на него!

dom kosti

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор