Индонезийското кино е един от онези сегменти на азиатското изкуство, които отбелязаха значителен подем през последните години. В днешното ревю от рубриката Азиатско каре ще ви представим една от тези продукции, които фендъмът очакваше с огромно нетърпение – хорърът Grave Torture, дело на добре известният ни Джоко Анвар, останал в историята на жанра с няколко култови продукции, които може да прочетете на страниците на Цитаделата. Лично аз пристъпих към Grave Torture със сериозно очаквания заради опита на неговия създател и не останах разочарован. Но тук е мястото да кажем, че в този сериал личи не просто таланта на Джоко да прави хорър, а и силната му привързаност към културата на неговата родина – тенденция, която особено много се засили в Индонезия след като държавата пое курс към еманципация от останалите сюжети в азиатското кино.
Сюжетът на Grave Torture разказва историята на двама сираци – Сита и по-малкият й брат – Адил, чиито родители загиват по време на самоубийствен атентат, извършен от радикален ислямист. Преди да успеят да разберат какво се случва, децата са уведомени от социалните служби, че чичо им е продал имота на техните родители, взел е парите и праща малчуганите в медресе, където да бъдат доизгледани докато навършат пълнолетие. Но уви, новият дом не дава покой на сираците, защото те попадат под влиянието на група лъжеучители, които скоро показват истинските си лица. Една нощ Сита дочува зловещо шушукане в стаята на учителките си и с ужас дочува казаното от тях – в медресето е пристигнал неговият богат основател и спонсор – г-н Илхам, за който мнозина вярват, че е благодетел, пратен от Бога. Истината обаче, е съвсем друга – Илхам се оказва сериен изнасилвач на малолетни момчета, които отвлича от своето медресе с мълчаливото знание на учителите и извършва с тях ужасни ритуали. Неговата нова жертва е Адил. Отчаяното момиче се втурва за да помогне на брат си, но е спряно от охраната на Илхам и затворено в карцера на медресето. Точно тогава една от учителките му се притича на помощта и му помага да освободи братчето си, след което им дава пари и храна за из път. Децата напускат ужасени новия си дом, губейки вяра в Бога завинаги.
Две десетилетия по-късно Сита вече е преуспяваща медицинска сестра, която работи в старчески дом, а Адил – директор на обредна къща. Един ден в дома пристига престарелият Уаху Сутама, в чието лице Сита с ужас разпознава изнасилвачът на брат си, сменил своето име и самоличност за да избегне затвора. През нощта момичето довежда брат си пред Сутама и смело разобличава злодея, а старецът – разбирайки, че е разкрит се самоубива пред очите им. Твърдо решена да докаже, че Бог не съществува и че възмездие за Адил няма да има, Сита моли брат си да я погребе заедно със Сутама и огромна камера, която да заснеме случващото се през нощта…но дали тя ще види това, което очаква? И дали наистина тя ще успее да събере неоспорими доказателства за това, че религията е просто приказка, отвъд която никой не получава заслуженото си според делата си?
Grave Torture на практика е много смел опит на Джоко Анвар да докаже, че двете големи крайности на нашето време – радикалният атеизъм и радикалната религиозност – са най-големите заплахи за един човек и че зад тях стоят мрачни сили, които нямат нищо общо с Бог. Можем да тълкуваме сюжета на тази история като нещо, подобно на Екзорсиста на Папата, но в ислямския му вид. Филмът има доста хорър сцени като религиозният елемент е много силен, дори бих казал – водещ за цялата история. Затова и ще обобщя, че силата на този филм е не в хоръра, а в неговото психологическо въздействие, което ще е различно при всеки – в зависимост от ценностната система и визията на зрителите. За мен, това е достоен опит на Джоко Анвар да представи във възможно най-реална перспектива своята култура, но в същото време – той отстъпва на останалите му продукции, макар и да носи неповторимият дух и следа на този майстор на индонезийското кино.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов







Последни коментари