След като миналата седмица представих в Цитаделата една от най-новите игри за Формула 1, днес ще се върна на едно класическо заглавие от детството си, подарило ми безброй приятни часове. Става дума за класическата игра от края на 80-те години Grand Prix Circuit, дело на Accolade. Тя ни връща към период, който от дистанцията на времето се оценява като златен в историята на автомобилния спорт.
Grand Prix Circuit предлага на играча избор от три различни автомобила, с които може да се състезава на осем писти поотделно или за световната титла. Болидите са най-силните от онзи период на историята, но и подбрани така, че да бъдат балансирани спрямо представянето си в играта. “Макларън-Хонда” са най-мощната кола, но и най-нестабилната. “Ферари” се управлява лесно, но противно на очакванията е по-бавно. А “Уилямс-Рено” предлага баланс между двете крайности. Пистите също са различни една от друга, като италианската “Монца”, немската “Хокенхайм-Ринг” (в конфигурация, която днес трудно може да намерите) и английската “Силвърстоун” искат бързина, а японската “Сузука” и уличните трасета в Детройт и Монако техничност, докато пистите в Монреал и Бразилия комбинират двете неща.
Съперниците Ви на пистата са общо девет, но носят измислени имена – дотолкова са били възможностите на фирмата да осигури авторски права. Най-силни са Травис Дай и Бруно Гурдо, според мен вдъхновени от легендите Найджъл Менсъл и Айртон Сена, а срещу тях Вие се състезавате с това име, което въведете в играта. Геймплеят зависи от нивото на трудност, което изберете, като това позволява и на начинаещи играчи да се забавляват с Grand Prix Circuit, но дори и на най-лесното ниво ще трябва да внимавате да не допуснете катастрофа, която в тази игра е винаги означава отпадане, а също и да работите не само с газта, но и със спирачката.
Визуално играта е рожба на времето си и не могат да се очакват чудеса от нея, като първоначалната версия е само от четири цвята и всичко е по-розово, отколкото в трейлърите на “Барби”. По-късно се появи и тузарски вариант с цели 16 цвята (не се смейте, за времето си беше много), както и продължение, направено за състезанията от световния шампионат по мотоциклетизъм, но аз съм прекарвал най-много време с най-ретро опцията в годините, когато компютрите бяха лукс, а 300 килобайта се възприемаха за много място, което се заема в компютъра. И трябва да Ви кажа, че през годините често съм се връщал към тази игра, със смешния й от днешна гледна точка звук на PC Speaker, който обаче навремето ме разпалваше, а днес ми носи сладката атмосфера на носталгията.
Grand Prix Circuit е чудесна игра от златните времена на детството и независимо от това колко реалистични и визуално смайващи симулатори излизат днес, тя винаги ще си остане със специално място в сърцето ми!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари