Ghost Finders
И тогава идват героите от Института “Карнаки”, Откривателите на духове. Винаги готови да сритат безплътните им задници, за да може вие да спите спокойно.
Uploaded with ImageShack.us
Ghost of a Chance
Джей Си Шанс, все още млад мъж, който е по-красив, отколкото е добре за самия него, има дарбата да намира и прогонва духове. Дори в изключително сложни ситуации, той запазва дразнещо спокойствие и успява да върне привиденията там, където им е мястото. Неговите спътници и помощници са “Хепи” Джак Палмър, телепат в постоянно вкиснато настроение и Мелъди Чеймбърс, жена, която е щастлива само ако е близо до своите чудновати машинарии. Тримата са събрани в екип от шанса и са останали заедно заради успехите си. Те не са най-добрите агенти на борещият се с паранормалните явления Институт “Карнаки”… но са единствените, които могат да помогнат, когато нещо от другаде влиза в лондонското метро и променя законите на реалността. Коридорите започват да водят наникъде, пътниците се качват в ескалатори, за да не стигнат горния етаж, а десетки изчезват в подземните тунели, отвлечени от влакове, отмъкнали ги към Ада. Джей Си, Хепи и Мелъди трябва да слязат долу и да оправят ставащата все по-кървава каша. И понеже злото никога не идва само, срещу тях се появяват и агенти на враждебния проект “Кроули”, решени да им попречат, а също и призрачно момиче, в което Джей Си нещастно се влюбва, тъкмо преди то да бъде отвлечено от незнайна тъмна сила. Решен да спаси любовта на живота си, за която е дошъл малко късно, агентът тръгва по дирите на древно зло, което тегли него и всички около него към своето леговище, в което се разбира защо хората имат страх от “големия лош вълк”…
“Ghost of a Chance” e първата книга от “Ghost Finders”, най-новата поредица, излязла изпод перото на гранд мага на фентъзито Саймън Р. Грийн. Макар и разположена в нашия свят, тя е написана със същите дързост и размах, характерни за неговите епически произведения “Deathstalker” и “Blue Moon Rising”. На моменти забавна, на моменти страшна, във върховите си моменти безумно епична, тя грабва читателя от първите си страници, запознава го с очарователните си герои и го спуска по вълните на шеметното въображение на един от най-талантливите и оригинални фентъзи автори в света.
Вече чакам продължението!
Ревюто на продължението добавено на 13.09.2011 година
Ghost of a Smile
Scalpel, scalpel, shining bright, in the horror of the night
Втората книга от поредицата “Ghost Finders” на Саймън Р. Грийн поставя героите от института „Карнаки” в изключително неприятна ситуация, която принципно би трябвало да предвижда сериозни компенсации и дори увеличение на заплатата. Едвам разгадал злокобно убийство в стара фабрика, свързано с мистериозните Черни Кучета, витаещи из Британските острови, Джей Си Шанс, красивият и надменен боец срещу духовете се озовава пред още по-неприятен случай заедно с приятелите си Хепи и Мелъди и своята любима Ким, която е призрак. Този път става дума за фармацевтична компания, изпробвала ново лекарство, част от проект носещ гръмкото име „Заратустра”. Когато лекарите цитират Ницше, нещата обикновено отиват много на зле и този случай не прави изключение. В сградата, в която са се провели експериментите се е случило нещо ужасно и никой не е излязъл от нея, за да разкаже какво точно – включително и спецчастите, вкарани вътре. Сега Джей Си и спътниците му ще трябва да влезнат в къщата на ужаса и да разберат какво дебне по ярко осветените й коридори…
“Ghost of a Smile” е третата книга, която Грийн издава тази година (след “A Hard Day’s Knight” и “For Heaven’s Eyes Only”) и макар да не е шедьовър, е изключително забавно и приятно четиво, което напомня на влакче на ужасите, чрез което авторът представя на читателите своето безгранично щуро и понякога доста извратено въображение. Джей Си (между впрочем много готин герой, може би любимецът ми от творчеството на автора) и компания срещат невъобразими ужасии в сградата на фармацевтите, като освен дежурните призраци и луди доктори (тук много, много, ама МНОГО луди) попадат и на неща, които не са просто гнусни, а направо, както би казал патриарх Евтимий, гнъсни. Брилянтното чувство за хумор на автора обаче разведрява обстановката, която иначе би станала нетърпима, а невероятно откачените му идеи (Грийн вероятно е писателят с най-голямо въображение от Роджър Зелазни насам) правят историята нещо повече от поредния хорър за убиване на времето. Финалните стотина страници се прочитат на един дъх и загатват за развитието на нещо много по-голямо – може би дори на преплитане със събитията от другите серии. Аз лично отсега чакам с нетърпение следващата книга от поредицата, която носи обещаващото заглавие “Ghost of a Dream”…
Ghost of a Dream
Джей Си Шанс, лидерът на екипа ловци на призраци вече не е така самоуверен, колкото преди. Неговата голяма любов, призрачното момиче Ким, вече го няма, отвлечено от загадъчен враг, а организацията, на която служи и в която е вярвал е инфилтрирана от предатели, готови да сервират света на Неумиращата Плът – чудовищен враг, паднал от друго, по-високо измерение и готов да унищожи нашия свят, само и само за да се върне в него. Но от терзаенето полза няма и затова Джей Си, заедно със своите съекипници – телепатът Хепи, които никак не е щастлив и Мелъди, която пък е щастлива само с машините си решават да работят това, което умеят най-добре – а именно да наритват призрачни задници.
Първият случай ги отвежда в една стара гара. Железницата винаги е била нещо специално за Англия, кръвоносна система, която свързва и най-малките населени места с големите градове и големия свят. Поне докато някой не решава, че това са излишни разходи и не забранява малките гари, които остават притихнали и самотни. Докато не се появява дружество реставратори, които искат да ги върнат обратно в употреба. В една от гарите обаче става нещо лошо, нещо неочаквано. Сенките се движат, вратите се затварят, светлините угасват, а с крайчеца на около виждаш тайнствен силует, който ясно ти подсказва, че не си желан тук. Джей Си, Хепи и Мелъди обаче няма да се откажат от мисията си само заради някакво си силно привидение…
… което е добре предвид втората им мисия. Някога театър “Хейбарн” бил място, огласяно от глъчката на зрителите и репликите в многобройните спектакли, в които кариерите на едни актьори изгрявали, а други залязвали завинаги. Когато артистите Бенджамин и Елизабет решават да се върнат в театъра, за да изиграят пиесата на своя живот обаче, стария и изоставен “Хейбарн” ги посреща враждебно. Никой от работниците не смее да остане в сградата на театъра, а бездомникът, дошъл в него е намерен умрял от страх. Всичко това сочи, че в театъра има видение, Фантом… и Джей Си и екипът му отново са извикани на помощ.
Приказките за призраци са едни от най-хубавите и страшните в света. Кой не е треперел от разказите за призрачни видения, който не е затварял очи през нощта заради скърцането на дъските и тропането по прозорците отвън? Саймън Р. Грийн използва тези стари като света страхове за да изгради страхотна фентъзи серия и третата книга от нея не разочарова. Майсторски написана, с очарователни герои и страховити злодеи, тя доставя невероятно удоволствие и ни остава нетърпеливи за следващата страшка, която авторът ще напише. Препоръчвам с две ръце и два крака.
Последни коментари