След кратко лирично отклонение на тема фентъзи се връщаме към ужасите с поредната книга на новата им кралица Дарси Коутс, която представяме в Цитаделата. Ghost Camera е повест от малко над 100 страници, които обаче държат читателя в напрежение през цялото време и всъщност това е причината хорърът да се превърне във водещ жанр поне що се отнася до ревютата на книги – нищо друго не предлага същата тръпка.
Дженин е студентка, която опитва да изкара малко пари, като прави снимки на сватба. За целта момичето използва дигитална камера, но се натъква и на алтернативна опция – изоставен фотоапарат “Полароид”, вадещ готова снимка почти веднага след заснемането на кадъра. Джени се забавлява с новото си откритие, докато не забелязва нещо странно – че на снимките освен живите хора има и призрачни силуети. Озадачена от откритието, тя прибира фотоапарата вкъщи и продължава да прави снимки, на които се виждат още духове. Нещо повече, те вече забелязват, че някой ги снима. И започват да идват по-близо и по-близо, с всеки изминал кадър…
ОК, преди да продължа с ревюто трябва да изчистим нещо. Почти същата идея е разработена може би дори по-добре в “Слънчевото куче”, едно от любимите ми произведения на Стивън Кинг. Но тя е страхотна, затова нямам против да я видя използвана отново. Коутс майсторски представя пред читателя една паранормална загадка, започваща като любопитна и леко зловеща преди да стане инструмент за вледеняващ ужас, от който изглежда, че няма измъкване. Последната третина от повестта е френетична, а разкритието за това колко точно голяма е бедата, в която е попаднало момичето – смазващо.
Дарси Коутс е топ талант в хорър жанра и съм безкрайно благодарен, че успях да я открия като автор, осигурявайки си много щастливи часове четене.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари