Дълги години ми беше много криво, че последната сага за “Шанара”, нашествието на Скаар, не се получи никак добре и самият Брукс призна, че не е на нивото на най-добрите му книги, че просто вече не може да пише така. Той наскоро се и отказа, затова ми беше малко свита душата от това как се е получил Galaphile, първият роман от новата серия за Първите Друиди на Шанара, връщаша историята назад. За мое огромно облекчение романът е върховен. Майсторът успя да изпее лебедовата си песен достойно. Тази книга е на нивото на оригиналната трилогия. В някои отношения дори по-добра поне от “Мечът на Шанара”.
В далечното бъдеще на човечеството светът се възстановява от ужаса на Великите войни, разпарчетосали човешката цивилизация, ала мирът убягва на хората. Разделили се на различни кланове, носещи имената на приказни вълшебни същества, човеците се избиват помежду си и не искат да общуват едни с други. А елфите, наследници на прастара магия, все така стоят изолирани от тях. С изключение на Галафайл – момче от техния род, израснало сред хората в южната част на Четирите земи. Останало само от малко, то се мъчи да се оправя в живота, когато среща Скарнс, опасен човек, решил да го вземе под крилото си. Той го научава да се брани и дори да използва магия, макар не след дълго ученикът да надминава учителя си. Галафайл ще трябва да търси някой друг, за да разкрие истинския си потенциал. Някой, който ще му позволи действително да сбъдне мечтата си и да донесе мир в измъченото съществувание на расите, населяващи в бъдещето – хора, гноми, троли, джуджета… и дори странящите от тях елфи. Ала едно друго момче също има афинитет към магията. В неговата душа обаче гори жажда за власт. Когато то открива древната книга Илдач, в Северната земя ще се появи нова сила, която местните с право ще нарекат Мрачния владетел…
Малко странно ми е да ревюирам последната книга за “Шанара”, написана от Брукс, но в същото време изпитвам огромно облекчение от това, че тя ми хареса толкова. Като че авторът запази най-доброто за накрая. Галафайл е страхотен протагонист, по-уверен от децата на Шанара, но по-топъл от друида Аланон. Пътят му към величието е истински и емоционален, напрегнат и вълнуващ, пълен с препятствия, но и с любов, която веднъж губи и на втори път това едва не се случва отново. Романът ни среща с любими образи като Коглин и Краля на сребърната река, чиято поява се чувства като среща със стари приятели. Брукс отново се отличава и с умението си да измисля ужасяващи злодеи. Новият му антагонист Спектър Тел е наистина отвратителен и чудовищен, на нивото на Финдо Гаск, Ример Дал и Арканен Рай, страховит и отвратителен Черен лорд, въплъщение на абсолютното зло. А финалът, не че не можеше да се предвиди, но уви, последното изречение, последната дума от книгата е разтърсваща.
С последния си роман за света на Шанара, върховният магьосник на фентъзито Тери Брукс отново напомни за приноса си в развитието на жанра, като също така доказа, че може да остане актуален и на преклонна възраст. Стискам палци на наследницата му Дилайла Доусън да задържи високото ниво на учителя си и да продължи една от най-великите поредици на магията, писани някога.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари