Funland

funland

Тази нощ в Леймънадата искам да ви представя една от най-смущаващите книги на Ричард Леймън. Смущаваща поне за мен, но това не значи, че не бих я  препоръчал на произволен читател, желаещ да се потопи в дълбоките води на екстремния хорър.

Ала, нека ви кажа защо:

Пресъздавайки възможно най-лошия сценарий на дадена ситуация, Леймън успява да създаде един ореол на нереалност, благодарение на който, произведенията му някак успяват да те отпуснат, вместо да те натоварят. Точно тук случаят не е такъв, напротив, въпреки няколкото доста екстремни допуска, чичо Дик успява да направи тази книга плашещо реалистична. И, повярвайте ми, ударението пада на плашещо. Тук авторът е последователен, обсебващ и вкарва зверски разбиваща кървава вакханалия за финал.

Болета Бей е особено градче. Има мръсно богати предградия, артистичен туристически център, красив плаж и лунапарк, който отдавна е изживял най-силните си дни. Точно покрай него се събират невероятно за градеца количество скитници, пиянки, клошари и ненормалници. Местните ги наричат тролове, а група хлапета редовно ги тормози, защото вярват, че троловете стоят зад редица мистериозни изчезвания на хора. Не знаят обаче колко са прави и колко по-зле е положението.

funland creepy

Дюк е прясно преместило се в града хлапе, което още на първата нощ се запознава с Тролещите – въпросния наказателен отряд. Този кръг от нови приятели ще го вкара в поредица от сцени на еротика, насилие, страх и възбуда, докато…

Робин е пътуваща музикантка, която избира Богота Бей за дестинация. Идея си няма какво ще и се случи докато почти случайно решава да остане.

Дейв е полицай, чиято приятелка (разследваща журналистка) решава да се вмъкне под прикритие между бездомниците, за да разбере кой ги тормози по нощите. Няма как да свърши добре.

Има и още, типично за Леймън, сюжетни линии, герои и хаотични сцени на насилие, нямащи много общо със сюжета. Както и канибализъм, изнасилвания, убийства с хладно оръжие, изроди, насилие над малолетни, абсурдни сблъсъци, убийствена панаирна къща и гигантски паяк.

Няма положителни герои, и хлапетата и клошарите имат своите демони и пориви на жестокост. Читателят може да е само ням наблюдател на развиващото се действие, сякаш гледаш катастрофа, която ще се случи неминуемо, но не можеш да направиш нищо.

Като цяло „Фънланд” е фън. Е, според стандартите на Леймън. Не е за реалисти, феминисти или хора със слаби стомаси, нерви или от онези, които вземат всичко на сериозно.

funland old

Ревю на Иван Величков

Оставете отговор