Няколко години след края на трилогията продължения на “Междузвездни войни”, където бе най-силният актьор, Адам Драйвър изпълнява ролята на легендарния автомобилен дизайнер Енцо Ферари в биографичен филм, кръстен на името му. Продукцията е дело на режисьора Майкъл Ман, натрупал слава с направата на класики като “Жега”, “Вътрешен човек” и “Последният мохикан”.
През 1957-ма година Енцо Ферари е изправен на кръстопът както в кариерата, така и в личния си живот. За да може компанията му да оцелее, той трябва да намери по-голям партньор, но без да губи независимостта си. Един от начините да постигне това би била победа в прочутото италианско състезание “Миле Миля”, провеждано на истински пътища, а не на писта. Докато подготвя пилотите си за него, той обаче трябва да сложи ред и в личния си живот, навигирайки между съпругата си и партньорка в бизнеса Лаура, с която са изгубили дете и любовницата си Лина Ларди, която пък му е родила непризнат син. И макар състезанията да са смъртоносни, понякога изглежда, че такава може да е и Лаура…
Ferrari е тежък, ако и майсторски заснет филм, макар че това едва ли ще изненада феновета на Майкъл Ман. Той опитва да балансира между личната драма на Енцо и състезанията, като лично аз като фен бих предпочел да видя повече от автомобилната страна на нещата, а не толкова семейната, въпреки огнената игра на Пенелопе Крус. Адам Драйвър е хладен Енцо с хапливо чувство за хумор, а от пилотите му най-добро впечатление направи Патрик Демпси в ролята на Пиеро Таруфи. Опитът на Патрик от 24-те часа на Льо Ман пролича в изиграването на образа му, който изглеждаше най-достоверен от всички състезатели.
Като ефекти филмът запазва почти всичко за последния половин час, когато показва “Миле Миля” и действително състезанието изглежда забележително, като не оставя място за съмнение, че и най-малката грешка с тези коли води до фатален изход. Както визията, така и звукът на автомобилите вдига адреналина и прави “Ферари” истинско зрелище, но не е забравен и ужасът от онази епоха, когато смъртта е била редовна част от новините. Когато кошмарът настъпва, той изглежда брутално.
Като цяло Ferrari не е състезателен филм, който въодушевява, но представя по правдив начин времената от може би най-мъжката ера на автомобилните състезания, когато се е родила и тяхната най-голяма легенда – червените болиди на “Ферари”.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари