Faces of Fear е още една антология от майстора на ужасите Греъм Мастертън (“Маниту-Кошмар в Манхатън”, “Ерик Пая”, “Удушвача”), която прочетох с удоволствие, макар понякога да подлагаше на изпитание нервите и стомаха ми. Греъм не е автор, който се въздържа от описание на секс и насилие, понякога преплетени в едно и тук отново не изневярава на стила си.
Всеки от разказите е вдъхновен от определено място, което Греъм е посещавал, а с него е преплетена мрачна легенда или страховита история. Дали ангели не ни карат да прохождаме като деца, пита авторът в Evidence of Angels, истински или измислени са вещиците ни задава въпрос The Hungry Moon. Антологията продължава с Grief, зашеметяваща история за скръбта, която използва свръхестествения елемент на хоръра, за да опише реална трагедия, а четвъртия разказ, The Secret Shih-Tan, който е екранизиран, ни разказва за Тайния Ши-тан, най-зловещата книга на света, пълна с рецепти от китайската кухня, които обаче изискват необикновени съставки. Следващият разказ, Men of Maes, е по-скоро трогателен, макар и с духовете, но Fairy Story ни връща в глъбините на ужаса със смразяваща кръвта история от ирландския фолклор, която няма нужда от гадости, за да смути съня ни. Suffer Kate е изпълнена със смърт и секс история за една за жалост не толкова необикновена зависимост на някои млади мъже и тъкмо, когато си мислим, че сборникът не може да стане по-готин, идва Spirit Jump, в който разказ Мастертън отново изправя един срещу друг любимите си герои, ясновидеца Хари Ърскин и най-великия шаман и чудотворец на индианците, неумиращия Мискемакус.
По-паметливите фенове от Цитаделата помнят, че преди години аз бях с твърде пуритански разбирания и не обичах истории с кръв и секс, а истината е, че като читател все още не смятам за необхидими прекомерните описания на насилие и креватни подвизи. На въпроса защо тогава толкова много обичам да чета Греъм Мастертън мога само да отговоря, че това е автор с невероятен стил, който не позволява да оставиш творбите му и уникални идеи, които биха хрумнали на много малко други писатели. Що се отнася до експлицитните сцени, при него те са част от сюжета и издават абсолютната му свобода на писане. Мастертън е писател, който не обича да се ограничава в рамки – и затова винаги можеш да разчиташ на него да те изненада и заинтригува. Затова и все така ще продължавам да го чета, колкото и да е шокиращ понякога…
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари